Огнен Дух

Дали бе ден, дали не бе ти в плен на миналото? Дали не страдаше заради бъдеще, очаквано? Страданието на никому не е чуждо. Но нашето виждане за страданието, не е това което е то. Родени сме плачейки. Защо виждаме страданието само като нещо грешно? Нещо като наказание? Защо не благословия? Знаете ли че има хора който се притесняват и са нервни когато всичко им е окей? Защото знаят, че след всяко затишие идва буря. След всяко щастие е време за страдание. Какво можем да кажем за тези хора, че са щастливи когато страдат, защото знаят че ги чака светлината? Разбира се, тези хора са малцина. Повечето хора не извличат достатъчно от страданието. Те го изпитват по-дълго от колкото трябва. Болката има за цел да ни покаже, че е време за промяна. Колкото по-дълго отлагаме тази промяна, толкова по-дълго ще страдаме. Каква промяна се питате вие? Промяна на гледната точка може би, ако болката е само в нашата измислена среда на въображението. Много хора биват подлъгани от една мисъл и ск...

В центъра на всичко седи мисълта. Тя създава и руши. Без нея животът би бил еднакъв. Целта на олигархите ,управляващи светът ни, е да премахнат мисълта. Как се случва това? Всъщност, премахването на мисълта е невъзможно, но когато мисълта ни се структурира, така че да е еднаква, тя се управлява до степен където различната мисъл се премахва. Създава се безсмислено общество. Мисълта създава смисъла. Нашата мисъл е била ограничена. Ние нямаме смисъл за която да живеем. Смисъла на живота ни липсва. Когато един човек няма нищо той ще бъде свален от всичко. Той ще копира смисъла на обществото. Така се премахва мисълта, когато се прави мисълта да е еднаква. Без мисъл, която да застрашава системата. Към това се стреми днешната демокрация. Една Оруел-ска система. Престъп-мисълта се наказва. Мисълта на едно интелигентно същество създава идеи. Тези идеи са най-високата степен на мисъл. Структурирани мисли, които имат някаква цел. Обсъждането на идеите ги прави реалност. Ако двама приятел...

Съзнанието на човек е най-уязвимо, когато той се забавлява. Тогава информацията може най-лесно да промени и моделира даденият индивид. Нека разгледаме малко методите по които се получава това моделиране. Първо нека разгледаме какво е мантра. Кратка дума или изречение, което си повтаряме отново и отново, за да се втълпи в нашето съзнание и да го приложим в реалността. Това е един от начините да променим съзнанието си. Какво обаче се случва с музика днес? Звучи ли ви така, че песните са направени да се втълпят в съзнанието и да го променят? Виждате ли тази монотонност. Повторяемост на думи и изречение, отново и отново. Като мантра. Тя се шмугва в съзнанието на човека и се прилепва. Случвало ли ви се е да се събудите с песен в главата? Музиката, колкото и приятна да е тя, променя мисленето. Един от най-ефективните начини за промяна на мисленето на масите в глобален мащаб. Индивидуални песни се избират, стратегически се поставят навсякъде, че да може да се чуят от всички. Когат...

Представете си, че имате безгранична информация в джоба си. С едно докосване можете да научите за света около вас. Можете да добиете нова информация за всичко, мистика, окултизъм ако сте фенове на това. За вашето хоби, как да станете това което искате. Можете да придобиете информация и да създадете нещо. Да разберете за тайни досиета, който са били разкрити и публикувани. Ще е твърде хубаво за да е истина, нали така? Иронията на страна, но вие избирате какво да гледате. Вашата свободна воля е също и вашето падение. Имате под ръка безгранична информация. Всеки ден става все повече и повече. И това само в един телефон, който всъщност е винаги с вас. Не е ли така? Всичко в интернет или даже и всички приложения се борят за вашето внимание. Те са в постоянно състезание, кой ще има повече гледания. Но това не зависи от тях, а зависи от вашето съзнание. Самите ние ограничаваме светогледа си. Ако нашето съзнание е ограничено до материалното на този свят, ние също ще търсим материалнот...

Единственият човек с когото прекарваме целият си живот сме ние самите. Ако не познаваме себе си, то как ще познаваме и другите около нас, нали така? Парадоксалното е, че най-малко от всичко на света познаваме себе си. Най-малко време отделяме за опознаване на себе си, а това е много важно. Защо отделяме малко време за себеопознаване? Може би защото никой не ние учил как става или пък просто сме твърде забързани и нямаме време за такива, както може би някой ще нарекат, глупости. Всеки е един пъзел с много части. За да почнете да нареждате пъзела обаче ще ви трябва подготовка. Себеопознанието става като нареждате пъзела. Представете си, че сте имали тежка нощ, пили сте много и накрая не помните нищо. Почвате да разпитвате и да нареждате пъзела. Какво се случило и т.н. Така е и при човека. Нищо не помним и почваме да разпитваме околността. Най-важното е обаче съзнателно да извършваме този процес. Процесът е много прост. Извършваме го постоянно. Информационен процес в който ние разг...

Телевизията безспорно е едно от най-силните оръжия за масова манипулация и хипноза. Телевизорът е създаден за това. Да внедрява в ума на консуматорът да продължава да консумира или ако не е консуматор систематично да го направи такъв. Нека обаче започнем от това как един човек направо се хипнотизира от телевизора. Хипноза е точната дума. Телевизорът премигва на една и съща честота, която кара зрителя да изпадне в така наречения ниски алфа стадий на ума. Или на английски: lower alpha state of mind. Този стадий на ума се асоциира с медитацията, тоест вие когато гледате телевизия медитирате и се чувствате спокоен и отпочинал. Не звучи лошо на пръв поглед нали така? Има едно „обаче“. Обаче докато вие сладко гледате телевизия (понякога толкова сте хипнотизирани, че сте с отворена уста, най-много се наблюдава това при децата) тази машина за промиване на мозъци, ви вкарва информация която минава през бариерата на съзнанието и отива право в подсъзнанието. Ще обясня по ясно за не разбралите. ...

Катарзис е рязък емоционален преход, който ни кара да се замислим над живота. Всеки е имал своят момент на реализация. Момент в който си казваме: „Леле колко съм живял напразно“ или пък „Леле колко бързо един живот може да си отиде от живота ми“. Тези моменти са неизбежни. Емоционалното, колкото и да бягаме от него, ни настига някога. Но ние защо бягаме от него? Какво му е толкова лошо на емоцията? Признак на слабост ли е? Категорично НЕ! Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас. Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И...