Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета философия

Подсъзнанието знае всичко

Днес искам да отворя темата за подсъзнанието поради няколко причини: искам да ви покажа моето виждане и схващане на нещата, както и да дам една базова обосновка на това какво представлява подсъзнанието за да мога впоследствие, когато надграждам с други теми, да можете да ме разберете по – добре.             За да разберем какво, според мен, представлява подсъзнанието първо трябва да тръгнем от идеята за съзнанието. Съзнанието според мен представлява текущият ни фокус. Всичко към което се фокусираме в момента става достъпно за съзнанието ни (и реално се проектира като самото съзнание) , а всичко останало се филтрира за да даде нужното пространство където свободно може да преминава нашата мисъл, емоция и действие без да бъде спряна по пътя си. Подсъзнанието е цялата тази информация без филтър и без главна цел, а именно поле от информация.             Ще дам пример за да мога д...

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който ...

Онлайн гурута. Илюзията за действие

Първо искам да кажа, че по никакъв начин не искам да дискредитирам духовните практики или всякакъв вид интерперсонално действие. Тук ще поговорим по - скоро за това как човек се пристрастява към това да мисли, а не действа, но бива подлъган, че всъщност мисълта му е действие!   Ще започна от самото начало - човешката психика иска да се развива, тя не обича да седи на едно място, индивидуално е обаче това колко време ти като индивид би бил комфортен в това да седиш в една и съща среда, но винаги човек се стреми да промени себе си и с това околността си. Този стремеж към развитие е отворил пътят към експлоатацията на човешката психика от хора които учат своята публика или хората около тях на "фалшиво действие" и могат умело да им го продадат. Фалшивото действие се определя по това, че ти оставаш с впечатлението, че си направил някакъв прогрес в своят живот, но де факто нищо съществено не се е случило! В духовната среда това е изключително добре изразено - искам да отбележа...

Мисълта, идеите и обсъждането им движат света

В центъра на всичко седи мисълта. Тя създава и руши. Без нея животът би бил еднакъв. Целта на олигархите ,управляващи светът ни, е да премахнат мисълта. Как се случва това? Всъщност, премахването на мисълта е невъзможно, но когато мисълта ни се структурира, така че да е еднаква, тя се управлява до степен където различната мисъл се премахва. Създава се безсмислено общество. Мисълта създава смисъла. Нашата мисъл е била ограничена. Ние нямаме смисъл за която да живеем. Смисъла на живота ни липсва. Когато един човек няма нищо той ще бъде свален от всичко. Той ще копира смисъла на обществото. Така се премахва мисълта, когато се прави мисълта да е еднаква. Без мисъл, която да застрашава системата. Към това се стреми днешната демокрация. Една Оруел-ска система. Престъп-мисълта се наказва. Мисълта на едно интелигентно същество създава идеи. Тези идеи са най-високата степен на мисъл. Структурирани мисли, които имат някаква цел. Обсъждането на идеите ги прави реалност. Ако двама приятел...

Себеопознаване

Единственият човек с когото прекарваме целият си живот сме ние самите. Ако не познаваме себе си, то как ще познаваме и другите около нас, нали така? Парадоксалното е, че най-малко от всичко на света познаваме себе си. Най-малко време отделяме за опознаване на себе си, а това е много важно. Защо отделяме малко време за себеопознаване? Може би защото никой не ние учил как става или пък просто сме твърде забързани и нямаме време за такива, както може би някой ще нарекат, глупости. Всеки е един пъзел с много части. За да почнете да нареждате пъзела обаче ще ви трябва подготовка. Себеопознанието става като нареждате пъзела. Представете си, че сте имали тежка нощ, пили сте много и накрая не помните нищо. Почвате да разпитвате и да нареждате пъзела. Какво се случило и т.н. Така е и при човека. Нищо не помним и почваме да разпитваме околността. Най-важното е обаче съзнателно да извършваме този процес. Процесът е много прост. Извършваме го постоянно. Информационен процес в който ние разг...

Индивидуализъм

Кой съм аз? Фундаментален въпрос, който съм сигурен, че сте си го задавали поне веднъж в живота, ако не и сто пъти повече. На този въпрос аз няма как да отговоря вместо вас. Първо не ви познавам лично и второ не съм аз този който трябва да отговори на този индивидуален въпрос. Всеки един от нас е длъжен да си зададе този въпрос и да дебне светът си за отговор. Индивидуализмът е нещо което някои хора биха си казали, че граничи с егоизма. Но това въобще не е така. Индивидуализмът поставя индивида е центъра на всичко, но това не е толкова лошо колкото изглежда. Индивидуализмът иска да издигне индивида и да го накара да преследва собствените си желания и планове отвъд общественото мнение. Вижте в наши дни, много малко хора са такива. Има много егоисти, но няма индивидуалисти, такива хора които се борят за собствената си свобода. Много хора просто приемат обществото, което е меко казано негативно. Направо ти втръсва от днешното ни общество, но ако погледнем ще видим, че на хо...