Огнен Дух

Днес искам да отворя темата за подсъзнанието поради няколко причини: искам да ви покажа моето виждане и схващане на нещата, както и да дам една базова обосновка на това какво представлява подсъзнанието за да мога впоследствие, когато надграждам с други теми, да можете да ме разберете по – добре.             За да разберем какво, според мен, представлява подсъзнанието първо трябва да тръгнем от идеята за съзнанието. Съзнанието според мен представлява текущият ни фокус. Всичко към което се фокусираме в момента става достъпно за съзнанието ни (и реално се проектира като самото съзнание) , а всичко останало се филтрира за да даде нужното пространство където свободно може да преминава нашата мисъл, емоция и действие без да бъде спряна по пътя си. Подсъзнанието е цялата тази информация без филтър и без главна цел, а именно поле от информация.             Ще дам пример за да мога д...

Първо искам да кажа, че по никакъв начин не искам да дискредитирам духовните практики или всякакъв вид интерперсонално действие. Тук ще поговорим по - скоро за това как човек се пристрастява към това да мисли, а не действа, но бива подлъган, че всъщност мисълта му е действие!   Ще започна от самото начало - човешката психика иска да се развива, тя не обича да седи на едно място, индивидуално е обаче това колко време ти като индивид би бил комфортен в това да седиш в една и съща среда, но винаги човек се стреми да промени себе си и с това околността си. Този стремеж към развитие е отворил пътят към експлоатацията на човешката психика от хора които учат своята публика или хората около тях на "фалшиво действие" и могат умело да им го продадат. Фалшивото действие се определя по това, че ти оставаш с впечатлението, че си направил някакъв прогрес в своят живот, но де факто нищо съществено не се е случило! В духовната среда това е изключително добре изразено - искам да отбележа...

Катарзис е рязък емоционален преход, който ни кара да се замислим над живота. Всеки е имал своят момент на реализация. Момент в който си казваме: „Леле колко съм живял напразно“ или пък „Леле колко бързо един живот може да си отиде от живота ми“. Тези моменти са неизбежни. Емоционалното, колкото и да бягаме от него, ни настига някога. Но ние защо бягаме от него? Какво му е толкова лошо на емоцията? Признак на слабост ли е? Категорично НЕ! Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас. Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И...