Дали бе ден, дали не бе ти в плен на миналото? Дали не страдаше заради бъдеще, очаквано? Страданието на никому не е чуждо. Но нашето виждане за страданието, не е това което е то. Родени сме плачейки. Защо виждаме страданието само като нещо грешно? Нещо като наказание? Защо не благословия? Знаете ли че има хора който се притесняват и са нервни когато всичко им е окей? Защото знаят, че след всяко затишие идва буря. След всяко щастие е време за страдание. Какво можем да кажем за тези хора, че са щастливи когато страдат, защото знаят че ги чака светлината? Разбира се, тези хора са малцина. Повечето хора не извличат достатъчно от страданието. Те го изпитват по-дълго от колкото трябва. Болката има за цел да ни покаже, че е време за промяна. Колкото по-дълго отлагаме тази промяна, толкова по-дълго ще страдаме. Каква промяна се питате вие? Промяна на гледната точка може би, ако болката е само в нашата измислена среда на въображението. Много хора биват подлъгани от една мисъл и ск