Пропускане към основното съдържание

Човешкото страдание


Дали бе ден, дали не бе ти в плен на миналото? Дали не страдаше заради бъдеще, очаквано? Страданието на никому не е чуждо. Но нашето виждане за страданието, не е това което е то. Родени сме плачейки. Защо виждаме страданието само като нещо грешно? Нещо като наказание? Защо не благословия?




Знаете ли че има хора който се притесняват и са нервни когато всичко им е окей? Защото знаят, че след всяко затишие идва буря. След всяко щастие е време за страдание. Какво можем да кажем за тези хора, че са щастливи когато страдат, защото знаят че ги чака светлината? Разбира се, тези хора са малцина.

Повечето хора не извличат достатъчно от страданието. Те го изпитват по-дълго от колкото трябва. Болката има за цел да ни покаже, че е време за промяна. Колкото по-дълго отлагаме тази промяна, толкова по-дълго ще страдаме. Каква промяна се питате вие?

Промяна на гледната точка може би, ако болката е само в нашата измислена среда на въображението. Много хора биват подлъгани от една мисъл и скачат веднага на друга. Създават въображаеми сценарий където всичко тръгва на зле и страдат от неща които въобще не съществуват. Толкова много се вглъбяват в тази фалшива реалност, че чувстват болката си, все едно ги е пробола в сърцето. Почват да си мислят и да търсят връзката на измислицата с реалността. Така се оплитат в собственото си въображение.

Все пак има и болка, която е породена от реални събития. Тя ни позволява право на избор, избор да бягаш или да се впуснеш в битката със страданието и да направиш нещо по въпроса. Бягането от реалността, довежда само до повече болка и до евентуален сблъсък лице в лице с нея. Колкото повече бягате, толкова повече се доближавате до нея и увеличавате тежестта й. Прибягваме и до наркотици. По-добре зарежете наркотиците, които ви помагат да избягате от реалността и се справете с нея (под наркотици визирам и алкохола и цигарите те също спадат в тази категория според мен). Умело крием страданието от другите, но от себе си няма как да я скрием, тя ни застига, да избягаш от самият себе си е нещо невъзможно.

Друг вид болка бих рекъл, че е кармичната. Това е когато, са се насъбрали лошите ви деяния и просто е време за отплата за това, че сте били груб. Всяко зло трябва да се изкупи с доза страдание. Когато се насъбере доста, то е по-вкусно, за самата вселена и ви връща всичко наведнъж в стремежът си да ви завърти живота в другата по-красива, смислена и любяща се посока.

Страданието се опитва да ви помогне. То се опитва да ви каже някой истини, ако преди не сте ги приели от хората, то ще ги приемете от самият свой опит. Това е когато ви предупредят за нещо, но вие напук го направите и си патите от това ваше безумие и липса на разсъдък.

Мисля ли че страданието е задължително на всяка цена?


Не! Страданието е последният ни начин да спасим положението. Ако не оценим живота още в началото, то самото страдание, което ще ни настигне някога в нашият живот, ще ни накара да го оценим. Може би ще бъде твърде късно, но ще направим някаква равносметка. Всяка една година от живота ни си има своят чар и можем, дори и късно осъзнавайки го, да създадем смисъла на живота си и все пак да не живеем напразно.

Ако се стигне до страдание и не оценим живота в началото, то смисъла на самото страдание, ще ни докара смисъла на живота. Всичко се преосмисля, когато си безнадеждно паднал на земята, молейки се всичко това да приключи. Тогава животът ти просто се променя, използваме злото на самата болка да я изцедим и да докараме нещо хубаво от нея.

Болката е начин за самоусъвършенстване, то е последният тласък на промяната, а с това число и усъвършенстването. Ако ние не искаме да ставаме все по-добри, то самата вселена ще ни накара, да спрем да търсим баланса, защото той не съществува. Самата мисъл за баланс е сама по себе си само на теория и се постига единствено когато умрем . Балансът означава смърт, защото нищо не се случва. Страданието и щастието са двата механизма за подобрение. Първо страдаме, после се възнаграждаваме с доза щастие и след това наученият урок прилагаме в следващото страдание и така до безкрай. Докато не стигнем теоретичната перфектност и спрем да вървим напред, а с това и да живеем.

Можем да предизвикаме страданието и дискомфорта, и да се подобрим с по-бързи темпове. Това се случва, когато вместо да чакаме живота да се случи, ние го предизвикваме. Играем си със двата механизма и постигаме едно по-добро аз.
Благодаря за отделеното време!

<3

Последвайте ме във Facebook:

logo-facebook

Можете да ме подкрепите с Patreon като станете мой патрон:

Patreon-Logo

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру