Пропускане към основното съдържание

Подсъзнанието знае всичко

Днес искам да отворя темата за подсъзнанието поради няколко причини: искам да ви покажа моето виждане и схващане на нещата, както и да дам една базова обосновка на това какво представлява подсъзнанието за да мога впоследствие, когато надграждам с други теми, да можете да ме разберете по – добре.

            За да разберем какво, според мен, представлява подсъзнанието първо трябва да тръгнем от идеята за съзнанието. Съзнанието според мен представлява текущият ни фокус. Всичко към което се фокусираме в момента става достъпно за съзнанието ни (и реално се проектира като самото съзнание), а всичко останало се филтрира за да даде нужното пространство където свободно може да преминава нашата мисъл, емоция и действие без да бъде спряна по пътя си. Подсъзнанието е цялата тази информация без филтър и без главна цел, а именно поле от информация.

            Ще дам пример за да мога да задълбоча повече в идеята и разликата между съзнанието и подсъзнанието. Представете си едно поле, вие се намирате от едната страна на полето, но искате да стигнете другата. През полето няма път, но то цялото е обагрено с различни растения, предмети, дървета, че даже и ненужни боклуци. Цялото това поле е подсъзнанието, където се намира цялостно вашата информация. Полето на нефилтрираните желания, идеи, мисли и прочие. Фокусирайки се обаче към другата страна на полето, или към която и да е част от самото подсъзнание, ние започваме да изграждаме път, фокусът избистря цялата тази суматоха, целият този неподреден хаос, и създава възможността да стигнем до своята цел, предоставяйки ни нужните психологически средства. Така лека полека, ние създаваме този път физически и стигаме до другата страна на полето. Един път преминем ли едната страна, вече имаме изградена пътечка през която можем да преминаваме по – лесно всеки път, докато цялото това действие не стане несъзнателно и не се превърне в автоматично такова.

            Разбира се целият този пример ни дава твърде елементарен образ на съзнанието и подсъзнанието ни, но е една база над която можем да градим. Невинаги ще можем да стигнем толкова лесно до нещо, което е било подсъзнателно преди, невинаги информацията би била лесно предоставена на съзнанието, поради различни блокажи, травми или прочие, цялото това изграждане на съзнателни пътеки може да се окаже трудна работа. Както и развалянето на една такава пътека, защото колкото по – малко вървим по една и съща пътека, толкова повече тя отслабва и обратното, докато не се превърне или в автоматично изграден път или се заличи напълно.

            Още от ранна детска възраст започваме да градим тези пътеки, започваме от цялата суматоха на подсъзнанието да си градим различни видове модели на поведения, стилове, пътеки и да градим един цялостен характер. Затова децата повече повтарят и нямат изградени техни пътеки все още, а се учат и преповтарят изградени такива.


            

            За да стане едно действие съзнателно, когато е било винаги подсъзнателно, минаваме през един определен процес, който ако сам по себе си осъзнаем, можем доста по – бързо и аналогично да го правим. Случвало ли ви се е да сте правили едно действие несъзнателно, чрез подсъзнанието ви, вие сякаш вършите нещо, което сте научили и добили умението от някъде, но не усещате, че го правите? Как може едно такова действие да стане съзнателно? Ами чрез редуване на осъзнаване – действие – осъзнаване - действие. Какво означава това?

            Нека да си представим, че човек на име Габриел е ловък манипулатор, но той го прави несъзнателно. Първото нещо, което е нужно за да може нашият герой съзнателно да види това си негово действие е да осъзнае, че то съществува. Затова винаги казваме „Първо човек трябва да осъзнае, че там има проблем“. След това обаче идва момента на действието, тук имаме два варианта: Габриел ще продължи да манипулира, но сега ще го прави съзнателно или ще се противопостави и ще препрограмира ума си (и с време подсъзнанието) да спре да прави това действие. Ако нашият герой продължи съзнателно да манипулира то той ще види нещо доста странно – няма да може да е толкова добър колкото когато е било несъзнателно това действие. Защо? Защото той още не е осъзнал начина по който подсъзнанието му го върши несъзнателно. За да може той да осъзнае действието, трябва да продължи съзнателно да го върши и с течение на времето, чрез проба грешка и аналогично мислене ще види, че действието води до психическо осъзнаване, което води до ново по усъвършенствано действие, което води до по – голямо осъзнаване и така колелото се повтаря, докато Габриел не стане същият, ако не и по ловък манипулатор от преди. Тоест на Габриел му е нужно време да достигне и създаде път към тази заключена за съзнанието му информация, затова и той в началото няма да е толкова добър дори и да може несъзнателно да върши това действие.

Ако Габриел избере да се противопостави на това действие, той пак трябва да го осъзнае, но този път да върши противоположното действие на това, което върши един манипулатор (тоест за да поправим едно действие, зависимост или токсична черта, трябва да я заменим с нещо, което е положително за нас самите, иначе няма да можем да запълним празнотата, която ще се получи като елиминираме това негативно поведение и ще се върнем пак към него). Ако например Габриел манипулира емоционално и се прави на жертва, той трябва чрез осъзнаване на проблема да промени начина си на опериране и да не показва жертвени черти, които да карат отсрещния човек да прави каквото иска Габриел. Така чрез осъзнаване – действие – осъзнаване – действие, той ще се отучи до момента в който всичко това ще стане автоматично за него и няма да го прави несъзнателно, чрез подсъзнанието си. Тоест първо осъзнаваме проблема, действаме противоположно на него, като го заместим с нещо по позитивно, анализираме резултата, осъзнавайки още повече какво се случва и продължаваме действието, като работим умно по въпроса повтаряйки самия процес. Дали искаме да поправим или продължим една негативна несъзнателна черта – то ние преминаваме през един и същ процес на осъзнаване, който идва от едно и също място, но самите действия се различават, действия които ще променят, чрез резултата и информацията си, нашият ум или ще затвърдят съзнателно предишните несъзнателни такива черти.


"Твоето подсъзнание  е 30 000 пъти по - силно от съзнанието ти"

Надявам се, че чрез примера по – горе успявате да добиете представа за механизма на опериране на нашето съзнание и подсъзнание. Искам да вметна, че думата „несъзнание“ НЕ Е синоним на подсъзнание или „несъзнателно“ на подсъзнателно. Разликите са големи, но тази статия ще стане твърде дълга, ако тръгна да обяснявам това. Затова набързо ще каза, че подсъзнанието е нещо повече от несъзнанието, но според мен ние не вършим действия подсъзнателно, а несъзнателно, където е едната разлика. Подсъзнанието не е действаща част, а е по – скоро поле на информация, докато несъзнанието е друг фокус, нещо близо до съзнателния, но недостъпен за него, въпреки че понякога се проявява и има допирни точки. Където подсъзнанието е доста по – далечно от съзнанието ни, но от там извира самата информация за  нас самите.

Всичкият този анализ по – горе води до един доста интересен извод – подсъзнанието знае всичко, то анализира всичко, то има информация за всичко около нас, но не е пряк участник, то е статичен наблюдател, който очаква другите му действащи лица, като несъзнателното и съзнателното, да вършат работата. (както и има нещо наречено Свръх-аз, но за него ще говорим друг път, но то има допирни точки до подсъзнанието, но е негова противоположност в много аспекти)

Можем да стигнем и по – далеч с твърденията си като кажем, че най – вероятно това подсъзнание е извора на нас самите като създания и души, но и по някакъв начин е свързано с източника и на Вселената около нас. Това е тема за друг ден също, но ако започнете да анализирате ще видите, че по някакъв начин, чрез случки като „да си помислим за наш познат и той да ни звънне“, този извор на информация ни дава път и е проводника, който ни свързва едни с други. Просто съзнанието ни още няма достъп до това наше умение, но както знаем, че ако осъзнаем целият наш потенциал, то ще намерим и начин да го проявим. До следващия път. Мир и Любов за всички <3

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру