Капаните на ума – бъдеще и минало

        Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.

       Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.

         Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от минало и настояще, а настоящето е комплекс от всичко минало. Ние придобиваме уникалността си, защото такова съчетание не е имало преди. Средата в която се намираме също придава към уникалността на един индивид, защото той се приспособява – тоест човек не е само прожекция на предците си, а на умствено ниво е прожекция и на обществото в което е роден, а защото средата винаги се променя - то и хората през поколенията също се различават. Ние генетично сме прожекция на миналото. Това означава, че миналото ни ръководи до определена степен. 

     Бъдещето от своя страна е само теория на нашият ум, който постоянно взема под един общ знаменател всичката информация и се опитва да създаде предсказание на това, което мисли че ще се случи. Никога обаче не се случва същото, защото винаги прожекцията на бъдещето взема под внимание да облагодетелства нас и зачерква останалият свят напълно, защото не може да разбере другите и няма как да влезе в отделните светове на хората около нас. Също умът ни не може да вземе цялата информацията, която е около нас и да направи точни сметки. Има твърде непредсказуеми събития от цикли, които могат да повлияят и объркат представата ни за бъдеще. Фокусът и прожекцията на мисълта създава една представа за бъдеще напълно егоистично настроена и е напълно обяснимо, защото ние анализираме себе си, а светът наоколо винаги нагаждаме според нашето искане – създавайки нереалистично в повечето случаи предсказание.

И двете идеи за минало и бъдеще са прожекции. Миналото ни приковава на генетично и умствено ниво, а бъдещето е само прожекция на нашият ум. За да запазим себе си трябва да работим над усъвършенстване на настоящето. Загубването в другите илюзии на ума ще изкоренят същността ни и ще създадем нереалистичен модел на подражание, който се ръководи или от минало или от бъдеще. С това не искам да кажа, че трябва да не им обръщаме внимание – отучим ли се от предишните грешки трябва да затворим цикъла ни за минало, а фокусът ни към бъдещето трябва винаги да е налице, но не трябва да се загубваме във фантазиите си. Човек винаги живее в един непрестанен сегашен момент и ако изпусне дори и миг – ще пропусне живота си. Блгаодаря за отделеното време. Любов <3