Пропускане към основното съдържание

Капаните на ума – бъдеще и минало

        Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.

       Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.



         Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от минало и настояще, а настоящето е комплекс от всичко минало. Ние придобиваме уникалността си, защото такова съчетание не е имало преди. Средата в която се намираме също придава към уникалността на един индивид, защото той се приспособява – тоест човек не е само прожекция на предците си, а на умствено ниво е прожекция и на обществото в което е роден, а защото средата винаги се променя - то и хората през поколенията също се различават. Ние генетично сме прожекция на миналото. Това означава, че миналото ни ръководи до определена степен. 

     Бъдещето от своя страна е само теория на нашият ум, който постоянно взема под един общ знаменател всичката информация и се опитва да създаде предсказание на това, което мисли че ще се случи. Никога обаче не се случва същото, защото винаги прожекцията на бъдещето взема под внимание да облагодетелства нас и зачерква останалият свят напълно, защото не може да разбере другите и няма как да влезе в отделните светове на хората около нас. Също умът ни не може да вземе цялата информацията, която е около нас и да направи точни сметки. Има твърде непредсказуеми събития от цикли, които могат да повлияят и объркат представата ни за бъдеще. Фокусът и прожекцията на мисълта създава една представа за бъдеще напълно егоистично настроена и е напълно обяснимо, защото ние анализираме себе си, а светът наоколо винаги нагаждаме според нашето искане – създавайки нереалистично в повечето случаи предсказание.

И двете идеи за минало и бъдеще са прожекции. Миналото ни приковава на генетично и умствено ниво, а бъдещето е само прожекция на нашият ум. За да запазим себе си трябва да работим над усъвършенстване на настоящето. Загубването в другите илюзии на ума ще изкоренят същността ни и ще създадем нереалистичен модел на подражание, който се ръководи или от минало или от бъдеще. С това не искам да кажа, че трябва да не им обръщаме внимание – отучим ли се от предишните грешки трябва да затворим цикъла ни за минало, а фокусът ни към бъдещето трябва винаги да е налице, но не трябва да се загубваме във фантазиите си. Човек винаги живее в един непрестанен сегашен момент и ако изпусне дори и миг – ще пропусне живота си. Блгаодаря за отделеното време. Любов <3 


Коментари

  1. А, ако сме, за да изчистим миналото и проявявайки го чрез бъдещето го изживяваме в тук и сега като реалност, за да го и осъзнаем?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Възможно е наистина. Все пак мисля също, че бъдещето, миналото и сегашното време съществуват едновременно, което би ни подсказало, че това, което казвате е така.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру