Огнен Дух

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който ...

Първо искам да кажа, че по никакъв начин не искам да дискредитирам духовните практики или всякакъв вид интерперсонално действие. Тук ще поговорим по - скоро за това как човек се пристрастява към това да мисли, а не действа, но бива подлъган, че всъщност мисълта му е действие!   Ще започна от самото начало - човешката психика иска да се развива, тя не обича да седи на едно място, индивидуално е обаче това колко време ти като индивид би бил комфортен в това да седиш в една и съща среда, но винаги човек се стреми да промени себе си и с това околността си. Този стремеж към развитие е отворил пътят към експлоатацията на човешката психика от хора които учат своята публика или хората около тях на "фалшиво действие" и могат умело да им го продадат. Фалшивото действие се определя по това, че ти оставаш с впечатлението, че си направил някакъв прогрес в своят живот, но де факто нищо съществено не се е случило! В духовната среда това е изключително добре изразено - искам да отбележа...

Дали бе ден, дали не бе ти в плен на миналото? Дали не страдаше заради бъдеще, очаквано? Страданието на никому не е чуждо. Но нашето виждане за страданието, не е това което е то. Родени сме плачейки. Защо виждаме страданието само като нещо грешно? Нещо като наказание? Защо не благословия? Знаете ли че има хора който се притесняват и са нервни когато всичко им е окей? Защото знаят, че след всяко затишие идва буря. След всяко щастие е време за страдание. Какво можем да кажем за тези хора, че са щастливи когато страдат, защото знаят че ги чака светлината? Разбира се, тези хора са малцина. Повечето хора не извличат достатъчно от страданието. Те го изпитват по-дълго от колкото трябва. Болката има за цел да ни покаже, че е време за промяна. Колкото по-дълго отлагаме тази промяна, толкова по-дълго ще страдаме. Каква промяна се питате вие? Промяна на гледната точка може би, ако болката е само в нашата измислена среда на въображението. Много хора биват подлъгани от една мисъл и ск...

В центъра на всичко седи мисълта. Тя създава и руши. Без нея животът би бил еднакъв. Целта на олигархите ,управляващи светът ни, е да премахнат мисълта. Как се случва това? Всъщност, премахването на мисълта е невъзможно, но когато мисълта ни се структурира, така че да е еднаква, тя се управлява до степен където различната мисъл се премахва. Създава се безсмислено общество. Мисълта създава смисъла. Нашата мисъл е била ограничена. Ние нямаме смисъл за която да живеем. Смисъла на живота ни липсва. Когато един човек няма нищо той ще бъде свален от всичко. Той ще копира смисъла на обществото. Така се премахва мисълта, когато се прави мисълта да е еднаква. Без мисъл, която да застрашава системата. Към това се стреми днешната демокрация. Една Оруел-ска система. Престъп-мисълта се наказва. Мисълта на едно интелигентно същество създава идеи. Тези идеи са най-високата степен на мисъл. Структурирани мисли, които имат някаква цел. Обсъждането на идеите ги прави реалност. Ако двама приятел...