Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от септември, 2018

Как телевизията променя мисленето

Телевизията безспорно е едно от най-силните оръжия за масова манипулация и хипноза. Телевизорът е създаден за това. Да внедрява в ума на консуматорът да продължава да консумира или ако не е консуматор систематично да го направи такъв. Нека обаче започнем от това как един човек направо се хипнотизира от телевизора. Хипноза е точната дума. Телевизорът премигва на една и съща честота, която кара зрителя да изпадне в така наречения ниски алфа стадий на ума. Или на английски: lower alpha state of mind. Този стадий на ума се асоциира с медитацията, тоест вие когато гледате телевизия медитирате и се чувствате спокоен и отпочинал. Не звучи лошо на пръв поглед нали така? Има едно „обаче“. Обаче докато вие сладко гледате телевизия (понякога толкова сте хипнотизирани, че сте с отворена уста, най-много се наблюдава това при децата) тази машина за промиване на мозъци, ви вкарва информация която минава през бариерата на съзнанието и отива право в подсъзнанието. Ще обясня по ясно за не разбралите.

Катарзис: етап на духовно пречистване. Страдание и емоции.

Катарзис е рязък емоционален преход, който ни кара да се замислим над живота. Всеки е имал своят момент на реализация. Момент в който си казваме: „Леле колко съм живял напразно“ или пък „Леле колко бързо един живот може да си отиде от живота ми“. Тези моменти са неизбежни. Емоционалното, колкото и да бягаме от него, ни настига някога. Но ние защо бягаме от него? Какво му е толкова лошо на емоцията? Признак на слабост ли е? Категорично НЕ! Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас. Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И