Пропускане към основното съдържание

Как телевизията променя мисленето

Телевизията безспорно е едно от най-силните оръжия за масова манипулация и хипноза. Телевизорът е създаден за това. Да внедрява в ума на консуматорът да продължава да консумира или ако не е консуматор систематично да го направи такъв. Нека обаче започнем от това как един човек направо се хипнотизира от телевизора.

Хипноза е точната дума. Телевизорът премигва на една и съща честота, която кара зрителя да изпадне в така наречения ниски алфа стадий на ума. Или на английски: lower alpha state of mind. Този стадий на ума се асоциира с медитацията, тоест вие когато гледате телевизия медитирате и се чувствате спокоен и отпочинал. Не звучи лошо на пръв поглед нали така? Има едно „обаче“. Обаче докато вие сладко гледате телевизия (понякога толкова сте хипнотизирани, че сте с отворена уста, най-много се наблюдава това при децата) тази машина за промиване на мозъци, ви вкарва информация която минава през бариерата на съзнанието и отива право в подсъзнанието. Ще обясня по ясно за не разбралите. Подсъзнанието на човек е мястото където седи паметта и всичко в което той вярва. За да се допусне нещо там, първо трябва информацията да премине съзнателно. Усвоява се, преработва се от съзнанието и след като е станала истината която ние искаме се допуска до подсъзнанието. После може да се изтрие от съзнанието, но никога и от подсъзнанието. Така нашата памет съзнателно не я помним, но подсъзнателно помним всеки миг от живота ни.

Така, нека се върнем на телевизията. Когато попаднем в хипноза и изключим  тотално съзнанието си, то всичко което се внедри в малкото ни мозъче става истина. Става част от подсъзнанието ни и от паметта ни. Така го приемаме за истина, без да се замислим над него.

Sex-Drugs-and-TV-Programming-353x250

Така и се променя мисленето на човека. Прави се консуматор. И той се моделира без да знае или иска. Влива му се страх чрез новините и той се травмира от случващото се. Влива му се несигурност и несъвършенство от рекламите. Той попива като гъба и отива и си купува всичко за да се почувства добре. Да не е жалък, както рекламите му казват че е. А пък риалити предаванията, ни правят жадни за драмичка. Всичко това създава перфектният за капиталистическата ни система човек. Малко самочувствие което се запълва с купуване, купуване и пак купуване. Създават се състезания по красота между масите или за класа която е маскирана като материалистични придобивки. Колкото повече толкова повече и хората се състезават с това. А системата печели. Така се създава сивият човек. А после се чудите защо всеки 2-ри, ако не и повече, е еднакъв. Станахме еднакви. Бяхме програмирани от програмите, които ние си мислихме че контролираме. Каква ирония. Сигурен съм, че сте изпадали в такъв хипнотичен транс от телевизора. Ако сте гледали втренчено след няколко минути на телевизора, сте едни от многото, който са изпаднали в нисък стадий на алфа вълни, на английски звучи по-добре. Lower alpha state of mind.

И така сте били програмирани.

Благодаря за четенето!

<3

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…      Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл , затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?      Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо общо едни с други“. Точно така