Огнен Дух

Дали бе ден, дали не бе ти в плен на миналото? Дали не страдаше заради бъдеще, очаквано? Страданието на никому не е чуждо. Но нашето виждане за страданието, не е това което е то. Родени сме плачейки. Защо виждаме страданието само като нещо грешно? Нещо като наказание? Защо не благословия? Знаете ли че има хора който се притесняват и са нервни когато всичко им е окей? Защото знаят, че след всяко затишие идва буря. След всяко щастие е време за страдание. Какво можем да кажем за тези хора, че са щастливи когато страдат, защото знаят че ги чака светлината? Разбира се, тези хора са малцина. Повечето хора не извличат достатъчно от страданието. Те го изпитват по-дълго от колкото трябва. Болката има за цел да ни покаже, че е време за промяна. Колкото по-дълго отлагаме тази промяна, толкова по-дълго ще страдаме. Каква промяна се питате вие? Промяна на гледната точка може би, ако болката е само в нашата измислена среда на въображението. Много хора биват подлъгани от една мисъл и ск...

Катарзис е рязък емоционален преход, който ни кара да се замислим над живота. Всеки е имал своят момент на реализация. Момент в който си казваме: „Леле колко съм живял напразно“ или пък „Леле колко бързо един живот може да си отиде от живота ми“. Тези моменти са неизбежни. Емоционалното, колкото и да бягаме от него, ни настига някога. Но ние защо бягаме от него? Какво му е толкова лошо на емоцията? Признак на слабост ли е? Категорично НЕ! Изразяване на емоциите е признак на сила. Защото никой друг не го прави. Всички се притесняваме от емоциите си. Особено мъжете. Емоцията е нещо нормално и това го знае всяко хлапе, но все пак се страхуваме. Страхуваме се от себе си и как другите ще възприемат нас. Този страх от емоция и от духовно прочистване (катарзис) ни забавя реализацията на важните неща. Вижте тези емоционални моменти ги приемаме много силно, защото преди не сме си отприщвали емоциите. Все ги крием и ги потискаме докато не дойде един момент когато няма накъде. И...