В един объркан свят. Живеем ние всички. С краката нагоре. Лявото било дясно. Дясното пък ляво. И накрая истината се превърна в лъжа. Едно поколение по-късно и хората не знаят какво е истина вече. Лъжите ги омагьосаха и станаха в истина. Материалното стана БОГ. Маскировката на лицата ни стана нашата идентичност. Полът ни неопределен е вече. О, свят! Чуй моят плач! Скръбна вест сполетя ни днес. Погребахме вече Истината! Туй обаче край не е! Веднъж възкресение видяхме, Време е да се повтори! Спасение ни трябва. Не от Богове, А от едничките човешки ръце Ще изковем бъдеще, за децата свои По-добро По-свято Вярвай ти Инак няма как да стане! Чудото сме ние Чудото се гради от нас Искам аз Най накрая да почувствам Свобода!