В един объркан свят. Живеем ние всички. С краката нагоре. Лявото било дясно. Дясното пък ляво. И накрая истината се превърна в лъжа. Едно поколение по-късно и хората не знаят какво е истина вече. Лъжите ги омагьосаха и станаха в истина.
Материалното стана БОГ.
Маскировката на лицата ни стана нашата идентичност.
Полът ни неопределен е вече.
О, свят! Чуй моят плач!
Скръбна вест сполетя ни днес.
Погребахме вече
Истината!
Туй обаче край не е!
Веднъж възкресение видяхме,
Време е да се повтори!
Спасение ни трябва.
Не от Богове,
А от едничките човешки ръце
Ще изковем бъдеще,
за децата свои
По-добро
По-свято
Вярвай ти
Инак няма как да стане!
Чудото сме ние
Чудото се гради от нас
Искам аз
Най накрая да почувствам
Свобода!
Коментари
Публикуване на коментар