Първо искам да кажа, че по никакъв начин не искам да дискредитирам духовните практики или всякакъв вид интерперсонално действие. Тук ще поговорим по - скоро за това как човек се пристрастява към това да мисли, а не действа, но бива подлъган, че всъщност мисълта му е действие! Ще започна от самото начало - човешката психика иска да се развива, тя не обича да седи на едно място, индивидуално е обаче това колко време ти като индивид би бил комфортен в това да седиш в една и съща среда, но винаги човек се стреми да промени себе си и с това околността си. Този стремеж към развитие е отворил пътят към експлоатацията на човешката психика от хора които учат своята публика или хората около тях на "фалшиво действие" и могат умело да им го продадат. Фалшивото действие се определя по това, че ти оставаш с впечатлението, че си направил някакъв прогрес в своят живот, но де факто нищо съществено не се е случило! В духовната среда това е изключително добре изразено - искам да отбележа