Загърбихме вече веригите. Загърбихме нежеланият труд. Загърбихме робството. Нали така? Никой вече не е роб. Вече сме в демокрацията. Всички сме свободни. Всичко е птички и пчелички. Цъфти света. Да ама не! Защо така? Какво стана? Стана така, че робството вече не е на показ. То е неосъзнато. Не е както преди, когато хората знаеха че са роби. Преминахме в една друга форма на робство. Фалшиво харесваме робството си. Ние седим в нашите невидими вериги и си мислим, че когато веригите са невидими те не съществуват. Да ама не! Веригите са даже по стегнати от преди. Нека да помислим за момент. Нима работа от 9 до 5 за 500лв тук в България не е робство? Парите стигат само колкото човек да е жив. И после се повтаря порочният кръг. Или пък в другата крайност. Да изкарваш 1000лв, но да си скъсваш гъза 14 часа от работа и после за какво? За да нямаш време да си изхарчиш парите. Питам ви аз, драги читатели: Нима това не е робство? И не в САЩ не е по-добре. Там си имат същите проб...