Пропускане към основното съдържание

Модерно робство

Загърбихме вече веригите. Загърбихме нежеланият труд. Загърбихме робството. Нали така? Никой вече не е роб. Вече сме в демокрацията. Всички сме свободни. Всичко е птички и пчелички. Цъфти света.


Да ама не!


Защо така?


Какво стана?


Стана така, че робството вече не е на показ. То е неосъзнато. Не е както преди, когато хората знаеха че са роби. Преминахме в  една друга форма на робство. Фалшиво харесваме робството си. Ние седим в нашите невидими вериги и си мислим, че когато веригите са невидими те не съществуват. Да ама не! Веригите са даже по стегнати от преди. Нека да помислим за момент. Нима работа от 9 до 5 за 500лв тук в България не е робство? Парите стигат само колкото човек да е жив. И после се повтаря порочният кръг. Или пък в другата крайност. Да изкарваш 1000лв, но да си скъсваш гъза 14 часа от работа и после за какво? За да нямаш време да си изхарчиш парите. Питам ви аз, драги читатели: Нима това не е робство? И не в САЩ не е по-добре. Там си имат същите проблеми. Стига сте ги боготворили. Просто за нас парите на САЩ са много. Затова бягат хората натам.


Робството никога не е изчезвало. Просто му се сменя тактиката. Преходът към демокрацията беше изкуствено създаден за да докара фалшивата демокрация. Която от своя страна докара и илюзията за свобода. Роби сме на системата и я крепим. Ние хората сме тези които решават всичко. Биваме манипулирани обратното. Че нямаме власт и че от нас нищо не зависи. Обаче ако спрем да играем играта на системата, тя автоматично се срива. Толкова е просто и толкова недостижимо. Поне за сега тази анархия към системата си остава мечта. Защото същата тази система ни учи да даваме живота си за нея. Да воюваме войните на системата мислейки, че е за добро. Патриотизъм нали така? Гледайте какви сме патриоти, когато си даваме живота за една обречена кауза. Искам да кажа че обикновеният човек е бил използван за цели, който в голям мащаб граничат със злото. Искам да кажа че когато едно правителство кара хората си да се бият за същото правителство за да го защитят то хората биват изпозлвани. Правителството използва хората за мръсните си цели. Маскирайки тези цели като положителни и належащи. Бием се за мир? Това е пълно безумие. Хората имат изкривена представа за това кое е морално и кое не е, кое е добро и кое е зло. Всичко е наопаки. Това е модерното робство. Фалшивата реалност. Днешното робство се смята за свобода.


Днешното добро се смята за зло.


Днешното фалшиво се смята за реалност.


Всичко е на обратно.


Добре дошли в модерният свят.


Добре дошли в лудницата.


Лудите хора наричат нормалните луди.


Добре дошли в модерното робство!


logo-facebook

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…      Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл , затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?      Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо общо едни с други“. Точно така