Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието, как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим и аспекта на „Сянката“.
Какво представлява „Сянката“?
Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия.
Потискането не работи
Когато ние
се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да
изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на
потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от
добро или лошо, а от удоволствие, нашият аспект на осъзнаване разграничава
доброто или лошото, но независимо какво е, то трябва да премине през същите невронни
пътеки в ума ни, но защото по негативната част е акцентирана ти всъщност се
сещаш повече за нея. Ето един пример: ножът като предмет може да се използва
както за добро така и за лошо, можем да си нарежем храна с него, както и да
убием човек. Когато се сетим за предмета нож (като trigger тоест дума, която със себе си носи
второстепенни мисли, обвързани със самата дума) ние се сещаме за това, което е
най – релевантно в нашият мозък, свързваме го с това, което най – много се е затвърдило
у нас, чрез повторение или някакъв вид емоционална свързаност. Когато се сетим
за предмета нож ние активираме добрата или лошата страна спрямо утвърдената ни
наша част в мозъка, независимо дали нашата първоначална мисъл е да се отървем от
тази мисъл, защото една мисъл, независимо от контекста, активира много други
мисли със себе си, които ако искаме да бъдат потискани, значи имат голям психичен
заряд, който ще е по – силен (в повечето случаи) от заряда, който се опитва да
спре тази мисъл. По този начин, самото спомняне за думата, независимо под какъв
контекст, отключва нашите второстепенни мисли, които са силно утвърдени в
нашият ум.
Опитвайки се
да потиснем действието или мисълта ние му даваме повече внимание, което
активира и увеличава психическия заряд по второстепенната верига на утвърдените
ни мисли. Така психически увеличаваме проблема, който се опитваме да решим.
Вниманието активира части от мозъка свързани с дадената мисъл, но не активира само
тази част , която сме помислили за нея – ами и цялата верига, която следва след
това, тоест ако асоциираме нож с убиване, ние увеличаваме психическата сила на
тази идея, защото тя е логично следствие от мисълта за тази дума. Всяка една
мисъл активира много други мисли, които са свързани помежду си, след това
надделява действието, което има най – голям психически заряд, което се определя
и от удоволствието. Например, ако имаме проблем със сладкото и мислим как няма
да ядем днес сладко, то тази мисъл ще активира
друга колона от мисли, която е свързана с нашето удоволствие от сладкото, което
ще надделее, защото самата психическа сила е по – силна от волята ни, пък и
волята може да не е силна поради други фактори като – емоционалност в момента и
тн. Шансът да успеем чрез психическа потиснатост да отстраним проблем в дългосрочен
план е минимален. Затова тук идва следващата точка, а именно да приемем и
освободим мисълта от съзнанието си.
Приеми „Сянката“ си
За да може
да се потиска един аспект от нашият характер, то трябва постоянно съзнанието да
му налага психически натиск, което изтощава нас и храни този аспект още повече.
Представете си, че някой иска да влезе в стаята ви и вие трябва постоянно да
налагате натиск върху вратата за да не му позволите той да влезе през нея – ами
точно това се случва, вие налагате постоянен натиск върху този аспект на
съзнанието си за да го държите потиснат, но в един момент се изтощавате и
пускате вратата, което кара „Сянката“ ви да изплува на повърхността. За да не
се случва това, вие трябва въобще да не мислите за тази част от характера си,
за да не й давате сила, но да не го правите чрез мисли, а чрез приемане на този
аспект. За да не подхранвате „Сянката“ си, вие трябва да я приемете като нещо
нормално, което ще елиминира нуждата от постоянно внимание, което от своя
страна ще намали влиянието върху вас.
Първоначално
за да приемем „Сянката“ си, то ние трябва да осъзнаем, че всичко, което правим
е нормално, защото сме научени да мислим по този начин и няма нищо ненормално в
това. Тук не казваме, кое е добро или лошо, ами осъзнаваме, че ума ни работи по
този начин, той научава различни механизми за опериране и това е напълно нормално.
По този начин можем да елиминираме вината за нашите мисли, които можем да
смятаме за откачени. След като приемем себе си и психиката си, ние трябва да намерим
компромисен вариант на ситуацията ни. Например, ако потиснем желанието за
сладко – то това ще избие в маниакално ядене, но ако приемем изградената наша
нужда, опитвайки се да я регулираме, но не забраним, и изградим различна гледна
точка спрямо „проблема“ – то ние ще се справим много по – добре. Ние сме се
адаптирали по определен начин, но променим ли адаптацията си, като създадем
нова или физическа или психическа среда, която да налага нови норми, нови
решения и гледни точки, можем да използваме този аспект от характера си като
нещо ползотворно. Можем да използваме сладкото като енергия преди фитнеса,
можем да го използваме като награда след добре свършеният ден или като стимул
за постигане на резултати, всичко от това променя гледната точка и използва една
потисната част по ползотворен начин.
Финални думи
Осъзнавайки
съществуването на „Сянката“, ние можем да се освободим от потисничеството на
нашата психика. Да бъдем все по свободни в решенията си и да не се притесняваме,
че някакъв си вътрешен глас, вътрешен дявол, контролира нашето съзнание. Не можем
да елиминираме „Сянката“ си, но можем да я приемем като част от нас. Всеки един
аспект от нас е просто информация, способ, учение и нищо друго, това как използваме
тази информация е от значение. Сама по себе си, психиката ни е нормална, тя се
опитва да запази себе си, всичките й действия са напълно рационални спрямо собствените
си правила на опериране, това което създава и „Сянката“ и всички други аспекти
на психиката ни е нашето осъзнаване, което създава морала, ценностите,
границите, цензурата и прочие. Успеем ли да приемем и осъзнаем себе си в една
непрекъснато увеличаваща се степен – ние ще се сдобием с една база от
информация, която ще бъде способ за бъдещето ни. Ще имаме арсенал от различни
идеи, мисли, чувства и комбинации, за да можем да се адаптираме и оцелеем във
всяка една среда, даже надделявайки и справяйки се с всичко. За да спечелим
борбата с нашата психика, трябва да осъзнаем, че такава битка изначало не съществува,
а нашето съзнание е създало бойното поле, правилата и е започнало войната.
Откъснем ли се от идеята да воюваме срещу себе си, ще се освободим и ще можем
да заживеем един мирен живот със самите нас. Благодаря за четенето, до
следващият път. Мир и любов на всички <3
Коментари
Публикуване на коментар