Пропускане към основното съдържание

Който НЕ търси, намира

„Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.“ – е казал великият Карл Юнг и аз не мога да се съглася повече. В днешната статия искам да подхвана една интересна, лично за мен, теория, която донякъде би допълнила някои неща спрямо една от миналите ми статии за съдбата и свободната воля (статията може да видите тук). Според мен за да получим това, което търсим, ние всъщност не трябва да го търсим нарочно, това е един парадокс на нашата личност. Нека да обясня…

    Всеки един от нас има скрити желания, скрити удоволствия, които или той не подозира, че даже съществуват или ги потиска поради една или друга причина. Тези скрити желания са се породили поради редица фактори, които определят нашата йерархия на удоволствията, както аз я наричам. Йерархията на удоволствията или желанията кара човек инстинктивно да върви към това, което той желая без даже съзнателно да усеща, че това се случва. Подсъзнанието ни е движещ механизъм, за който съм говорил тук, където удоволствията и желанията не са скрити, не са подтиснати, а са напълно нормални и напълно истински. Когато една мисъл е изключително пристрастяваща заради удоволствието си което води към съзнанието, дори и само когато си помислим за самото нещо, то това удоволствие се издига в йерархията. Това, което искаме най – много – към него се целим.


     Всеки един от нас психически си е създал своята дефиниция на „рай“. Кътче където всичко, което иска да постигне е реалност и всичко се е развило по – най добрият начин (разбира се имаме и кътче на „ада“, но то не е обект на сегашните ни разсъждения). Тук имаме теорията на „закона за привличане“ (the law of attraction), но този закон е по – обширен и различен отколкото повече хора си мислят. Първо искам да вметна нещо, което повечето хора не изтъкват. Масово се бълва само позитивизъм и как този „закон за привличане“ привлича всичко, което искаме, но това е само половината истина. Ние привличаме както това, което искаме, така и това, което не искаме да се случи (пак поради факта, че подсъзнанието не може да различи едното от другото). В повечето пъти това което не искаме се случва за да ни научи на нещо, както и това което искаме се случва за да ни възнагради. Никога обаче тази утопия в ума ни не се случва точно както сме си я представяли поради ред причини, които ще обясня след малко…

    Психиката ни е устроена да търси и да задоволява нашите нужди, понякога за да се случи това, трябва човек да „израсне“, тоест да се нарани. Тук идва дуалността, че привличаме всичко нужно за нас, било то лошото или доброто, защото монетата винаги е с две страни, а тези две страни са едно цяло (дуалността се допълва). Понякога съзнателно, понякога несъзнателно, но ние сме привлечени към удоволствията си. Изтъквам, че в по –  голямата част, подсъзнанието диктува и направлява всички процеси, защото там съществуват всички удоволствия и желания, които са съзнателни или несъзнателни. Ние сме привлечени към тези желания, независимо дали са добри или лоши, защото подсъзнанието не прави разлика между тях, те просто носят удоволствие. Нека сега да ви дам пример:

    Ако ние се сблъскаме с нещо, което ни привлича несъзнателно, ние ще получим нещо, което аз сам използвам като термин, а именно едно такова „кликване“. Ние веднага ще искаме да правим, да видим, да прекарваме повече време с това нещо, което веднага ни е привлякло, като нещо изключително химично. Или както хората казват понякога с влюбените двойки „Има химия между вас“. Това чувство бивайки несъзнателно спрямо двете страни, (ако говорим за любов между двама) в последствие ставайки съзнателно, ще е чисто, защото и двете страни ще изпитат тази химия между тях, без съзнанието да се е намесило отначало и да е филтрирало информацията, което е и причината това привличане да е "чисто".


    Нека да приемем че Петър и Ани се срешат за първи път, но още от първият им дълъг разговор те чувстват едно изключително силно привличане помежду им. И да това може да е само плътско, защото и подсъзнанието също крие тези ни наши желания, но ако се окаже нещо повече, привличане базирано на характерите на двамата – то ще бъде изключително силно и ще се задържи за дълго заради базата, а именно характера на двама им. В последствие разбираме, че Петър и Ани всъщност не са търсили съзнателно половинка, заради травми от минали връзки, но точно тогава те намират някой с когото се разпалват изключително бързо. Двамата твърдят, че всъщност когато търсят не се получава, но винаги когато най – малко очаква човек то се случва. И тук идва въпроса защо? Защо, когато не търсим целта сама ни намира?

    Целта и удоволствието ни тласка да правим избори, когато ние всъщност съзнателно търсим сме ограничени, защото съзнанието ни е лимитирано до това какво всъщност знаем за себе си. Ние не знаем всичко за себе си, камо ли да знаем какво точно търсим. Затова когато не търсим и се оставим на "интуицията си", което е просто по опростено казано, че се оставаш на подсъзнанието си да те води, ти успяваш да усетиш по - чисто и по - добре това с което се привличаш (тука е закона за привличането), защото съзнанието не е включено за да филтрира информацията. Срещнеш ли се с нещото или с някого без очаквания, без да мислиш, че нещо ще се случи и оставайки се на момента и на интуицията си - ти ще разбереш дали си привлечен или не към даденото нещо или даденият човек.
    
     Може да имаме насоки, можем да имаме съзнателни цели, но те бледнеят пред това, което знае подсъзнанието за нас самите. Когато се сблъскаме с такава случка, където „кликваме“, ние усещаме чувство, което не може да бъде обяснено, все едно знаеш човека от преди това. Тук нещата стават и малко по – оплетени, ако разширим и вярваме, че сме съществували преди да се родим, то може донякъде да сме свързани с този човек, до тук добре, но също ние може да сме свързани и просто психически преди това. Как така?

(искам да вметна че тук давам пример с две влюбени двойки, но същия принцип може да бъде приложен към всичко друго)


    Нали ви казах, че ние създаваме перфектния си свят, тип „рай“ в подсъзнанието си? Еми, ние създаваме перфектния партньор също, с всичките му качества и прочие. Когато този перфектен партньор се преплете с това, което човек отсреща ни показва – ние усещаме сякаш сме го познавали с години, защото сме мечтали и сме създавали сценарии, било то чрез сънища (ето защо идва и изказването „той/тя е човека сякаш от моите сънища“) или чрез нашето въображение, за точно този човек към когото подсъзнанието ни е привлякло, защото имаме закодирана цел да го намерим.

    Тук обаче идва препъни камъка, който много хора не вземат под въпрос. Този „перфектен човек“ не е перфектен. Проблема е следния: ние съпоставяме нашия психически образ с този на половинката ни и създаваме очаквания от него/нея да се държи по АБСОЛЮТНО същия начин. Това е нормално, но токсично, поведение на нашият ум. Когато ние създаваме своят „рай“ ние подсъзнателно се обсебваме по тази идея, да го намерим или сътворим, затова когато човека или нещото остреща има дори и малките разлики – ние можем да го оставим.

    Сега да обясня и защо се случва така: въображението ни е безгранично, съзнателно или не, ние сме закодирали желанията си, но тези желания надвишават реалността и границите свързани с материята в която живеем, първо ние не знаем и не сме наясно с тези граници напълно и второ ние няма как да ги приложим като ограничение към въображението си, защото не знаем какви са точно, затова има ОГРОМНО разминаване между реалността и нашият „рай“, това също според мен е нормална функция на нашият ум, за да се справи с рестрикциите на материята , но когато не осъзнаваме това нещо, ние попадаме в капана на въображението си. Това разминаване обаче не пречи на подсъзнанието да иска да създаде тази своя реалност, или да я намери, защото тя е закодирана като едно висшо желание, което надвишава всичко друго. Така ние ще бъдем привлечени от/към всичките си желания и цели които имаме без да си даваме сметка за нищо друго и ще приоритизираме тези, които са най – високо в нашата йерархия, а именно тези които дават най – много удоволствие, независимо дали тези желания са реално постижими или не. Затова тук трябва да си дадем сметка и да осъзнаем нашият "рай" и защо той е нереален, да не се стремим да намерим или създадем същият, а да се опитаме да приложим доза реализъм към ситуацията за да извлечем най - хубавото от това, което получаваме. 

    Обобщено ще кажа, когато не търсим съзнателно ние най – чисто биваме привлечени към нашите цели и удоволствия. Това не винаги е хубаво нещо, защото може нашите удоволствия да са деструктивни за нашето тяло или психика, но подсъзнанието не може да ги разграничава, за него всичко е просто желание, което носи удоволствие и точка. Съзнанието е филтъра, който казва, кое е добро и не е добро за нас, но това не пречи на това да изпитаме „кликване“ към неща и от двата спектъра. Успяваме да се привлечем към това, което искаме, защото ние чрез въображение или чрез някакво средство (може да е телевизия, книги, телефони и тн) сме приели нещо за цел и сме го закодирали в нашето подсъзнание, което пък от своя страна тласка несъзнателната част да върши действието и да изпитва емоциите като срещне даденото нещо. След това разбира се съзнанието решава дали да отвърне или не на мислите и чувствата. По този начин даже допълвам и доказвам, поне за себе си, повече теорията си за това, че съдбата и свободната воля съществуват едновременно. Но реално както също е казал Юнг: „Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.“ И до следващият път. Мир и любов <3

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру