Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета свобода

{ЧАСТ 2} Нова теория на времето – минало, настояще и бъдеще в едно!

      В миналата част (която е качена в страничката ми, не в този сайт) загатнах, че ще поговорим за една теория за която съм продумвал, но не толкова надълбоко. Тази теория се вписва в идеята ми, че предопределената съдба и свободната воля съществуват едновременно. Вписва се в идеята също, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват в едно цяло плюс може да го разглеждаме и да ни разкрие тайните на „времето“, което ние сами си създаваме. Затова го включвам към тази поредица. Като, ако теорията се окаже правилна, доказва че съзнанието движи времето и променя съдбата, като задава карта на нея и упражнява свободната си воля. Та нека започваме!        Искам да кажа първо, че Вселената е едно цяло и има информация(има вид ум) за това какво се случва вътре в нея(самоосъзната е). Наречете го Бог, потвърдете го чрез квантовото заплитане – няма значение, говорил съм за това, няма да се спирам в подробности (иначе ще стане твърде дълго), които ...

Мисълта, идеите и обсъждането им движат света

В центъра на всичко седи мисълта. Тя създава и руши. Без нея животът би бил еднакъв. Целта на олигархите ,управляващи светът ни, е да премахнат мисълта. Как се случва това? Всъщност, премахването на мисълта е невъзможно, но когато мисълта ни се структурира, така че да е еднаква, тя се управлява до степен където различната мисъл се премахва. Създава се безсмислено общество. Мисълта създава смисъла. Нашата мисъл е била ограничена. Ние нямаме смисъл за която да живеем. Смисъла на живота ни липсва. Когато един човек няма нищо той ще бъде свален от всичко. Той ще копира смисъла на обществото. Така се премахва мисълта, когато се прави мисълта да е еднаква. Без мисъл, която да застрашава системата. Към това се стреми днешната демокрация. Една Оруел-ска система. Престъп-мисълта се наказва. Мисълта на едно интелигентно същество създава идеи. Тези идеи са най-високата степен на мисъл. Структурирани мисли, които имат някаква цел. Обсъждането на идеите ги прави реалност. Ако двама приятел...

Ограниченото съзнание прожектира ограничен начин на живот

Представете си, че имате безгранична информация в джоба си. С едно докосване можете да научите за света около вас. Можете да добиете нова информация за всичко, мистика, окултизъм ако сте фенове на това. За вашето хоби, как да станете това което искате. Можете да придобиете информация и да създадете нещо. Да разберете за тайни досиета, който са били разкрити и публикувани. Ще е твърде хубаво за да е истина, нали така? Иронията на страна, но вие избирате какво да гледате. Вашата свободна воля е също и вашето падение. Имате под ръка безгранична информация. Всеки ден става все повече и повече. И това само в един телефон, който всъщност е винаги с вас. Не е ли така? Всичко в интернет или даже и всички приложения се борят за вашето внимание. Те са в постоянно състезание, кой ще има повече гледания. Но това не зависи от тях, а зависи от вашето съзнание. Самите ние ограничаваме светогледа си. Ако нашето съзнание е ограничено до материалното на този свят, ние също ще търсим материалнот...

Фалшивата истина

В един объркан свят. Живеем ние всички. С краката нагоре. Лявото било дясно. Дясното пък ляво. И накрая истината се превърна в лъжа. Едно поколение по-късно и хората не знаят какво е истина вече. Лъжите ги омагьосаха и станаха в истина. Материалното стана БОГ. Маскировката на лицата ни стана нашата идентичност. Полът ни неопределен е вече. О, свят! Чуй моят плач! Скръбна вест сполетя ни днес. Погребахме вече Истината! Туй обаче край не е! Веднъж възкресение видяхме, Време е да се повтори! Спасение ни трябва. Не от Богове, А от едничките човешки ръце Ще изковем бъдеще, за децата свои По-добро По-свято Вярвай ти Инак няма как да стане! Чудото сме ние Чудото се гради от нас Искам аз Най накрая да почувствам Свобода!

Модерно робство

Загърбихме вече веригите. Загърбихме нежеланият труд. Загърбихме робството. Нали така? Никой вече не е роб. Вече сме в демокрацията. Всички сме свободни. Всичко е птички и пчелички. Цъфти света. Да ама не! Защо така? Какво стана? Стана така, че робството вече не е на показ. То е неосъзнато. Не е както преди, когато хората знаеха че са роби. Преминахме в  една друга форма на робство. Фалшиво харесваме робството си. Ние седим в нашите невидими вериги и си мислим, че когато веригите са невидими те не съществуват. Да ама не! Веригите са даже по стегнати от преди. Нека да помислим за момент. Нима работа от 9 до 5 за 500лв тук в България не е робство? Парите стигат само колкото човек да е жив. И после се повтаря порочният кръг. Или пък в другата крайност. Да изкарваш 1000лв, но да си скъсваш гъза 14 часа от работа и после за какво? За да нямаш време да си изхарчиш парите. Питам ви аз, драги читатели: Нима това не е робство? И не в САЩ не е по-добре. Там си имат същите проб...