Пропускане към основното съдържание

{ЧАСТ 2} Нова теория на времето – минало, настояще и бъдеще в едно!


      В миналата част (която е качена в страничката ми, не в този сайт) загатнах, че ще поговорим за една теория за която съм продумвал, но не толкова надълбоко. Тази теория се вписва в идеята ми, че предопределената съдба и свободната воля съществуват едновременно. Вписва се в идеята също, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват в едно цяло плюс може да го разглеждаме и да ни разкрие тайните на „времето“, което ние сами си създаваме. Затова го включвам към тази поредица. Като, ако теорията се окаже правилна, доказва че съзнанието движи времето и променя съдбата, като задава карта на нея и упражнява свободната си воля. Та нека започваме! 



      Искам да кажа първо, че Вселената е едно цяло и има информация(има вид ум) за това какво се случва вътре в нея(самоосъзната е). Наречете го Бог, потвърдете го чрез квантовото заплитане – няма значение, говорил съм за това, няма да се спирам в подробности (иначе ще стане твърде дълго), които иска може сам да си го докаже, мисля че има достатъчно по темата в интернет, по книги и прочие. Всичко вътре в тази Вселена бива изчислено, като някакъв вид компютър правейки калкулация за всяко събитие какъв резултат трябва да възпроизведе. Тази калкулация обаче, според мен, става по-бързо отколкото изпълнението в пространството заради ограничената скорост на светлината. Така ние виждаме забавяне на разиграването на калкулацията, защото действието се разтегля из пространството за да бъде видимо за нас, но всъщност то бива калкулирано още преди да се е случило и да сме го видели. Тук един вид съдбата ни е предопределена, но това събитие се е случило, защото съзнанието ни е избрало да го създаде.

        Нека сега увеличим мащаба на този мисловен експеримент:
Представете си, че сте в една стая, обградени сте от четири стени. Нищо не може да премине през тези стени, хвърляйки една баскетболна топка, то тя би се ударила в стената. До тук добре. Сега нека си представим, че защото Вселената има информация за себе си за да може да прожектира реалността, която в момента съществува, тя знае че там има стена, то следователно тя ще знае, че нищо не може да премине през нея, ако няма достатъчно голяма сила за да я разруши. Така миналото (стената) пренаписва бъдещето (нищо не може да мине през него) и всичко това съществува в настоящето. Ако Велената (този ум) може да изчисли всяко събитие, което се случва в момента за 1 секунда напред (увеличим мащаба като вземем всеки обект къде е в момента какво му е миналото, бъдещето и така умът изчислява какво може къде да отиде, като никой обект не може да има едно време и пространство) в бъдещето, то ще може да изчисли една секунда след тази секунда и така до безкрай, защото живеем в детерминирана реалност и защото Вселената има информация за всичко, за да може да възпроизведе всичко, и то с конкретна точност може да определи къде това всичко би било в някаква точка във времето и пространството. Така Вселена от самото си раждане знае как ще протече, развие и как ще се унищожи. Чрез калкулация на всичко случващото се вътре в себе си.



     До тук някой би си казал „Окей значи съществува съдбата, няма какво да направим, всичко е изчислено“, но не е точно така. Ако повторим експеримента, но добавим съзнанието ще видим нещо доста заинтригуващо – например Велената изчислява бъдещето спрямо промени, ако може да предвиди тези промени ще знае как ще завърши тя или как ще протече самото развитие вътре в нея. Но какво ако осъзнато съзнание, като това на човека, се намеси в уравнението? Представете си, че Вселената изчислява някакво събитие да се случи след като друго е изпълнено, ако тук има стена топката няма да премине през нея, но какво ако съзнанието разруши стената, тогава изчисленията стават други – тук вече може да преминават обекти и пространството се освобождава. Така съдбата се променя и вече миналото на стената не съществува, тоест не е в уравнението и всичко се пренаписва така, че да може да се изчисли правилно, като видео игра правейки проверка всяка секунда за да произведе и изчисли как да продължи симулацията. Така, когато Вселената изчислява какво би се случило, съзнанието може да промени реалността или игралното поле за да промени бъдещето спрямо това, което се случва около игралното поле. Тук съдбата и свободната воля си контактуват.

    Може ние да имаме някакъв вид заболяване, което чрез съдбата из времето, тоест чрез промяната и развитието на заболяването, би довело до смъртта на човек, ако човек промени начина си на живот, неговото вътрешно поле на изява то самата съдба се предначертава. Така заради моят избор аз създавам съдба, която подклаждам спрямо повторяемостта на избора си във времето и из пространството на промяната, което затвърждава създаването на съдбата в бъдеще и може да разруши заболяването ми, като му бъде контра процес. Така самата среда и съвкупността от всеки детайл е съкрушително за резултата, защото хем миналото, настоящето и бъдещето се вземат под един знаменател – не е спрямо едно събитие или действие, а спрямо цялата колекция от такива. Променим ли цикъла си на живот ще дадем коренно различни резултати, почваме от малко докато не стане цялостно едно огромно кълбо. Така началото предначертава до известна степен какъв ще е краят, но винаги можем да поемем по друг път или да сътворим нещо различно, като усложним нещата.



   Аз вярвам, че сме затворени във вид цикъл, който се повтаря –Вселената се ражда, умира, повтаря и така до безкрай. Това ще се случи и в този пореден цикъл, ако не се противопоставим. Разбира се за такива колосални процеси, ще трябват колосални мерки и още не сме на такова ниво - не мислим толкова мащабно, но със сигурност е възможно да спрем това безумие. Съзнанието, като се противопостави на съдбата, която в момента е в ход на развитие, може да създаде нов вид бъдеще, което ще разгърне цикъла.

Идеята е, че Вселената е като ум, а не като съзнание (тук хора грешат като казват вселенско съзнание, а не ум) има разлика, защото ума само възпроизвежда информацията, която съзнанието му даде, но защото Вселенският ум обхваща всичко – то прави илюзия за съзнание! Този ум прожектира това, което съзнанието вътре в него му даде, за да може да прави калкулации за бъдещето и да предвиди какво ще се случи за да бъде нащрек и да не се разпадне, тоест да може да предвиди бъдещето. Точно както човешкият ум! Ако съзнанието се намеси с твърде резки промени обаче, ние създаваме паралелна реалност, за да може нашата да не се разпадне. (представете си че една реалност се смени твърде бързо с коренно различно копие на тази, то може теоретично да доведе до крах на реалността, тук аз мисля че паралелните реалности са нужни за да запазят съществуването ни) Тоест паралелната вселена е вид backup или ако се прецака нещо, да може вселената да не се разпадне, защото е изчислила всички възможни отговори и просто превключва към резервният вариант. Така всяко събитие ражда всякакви варианти, за да не може да бъде изненадано и колкото и да е налудничава промяната, да може да се справи с нея. Колкото повече осъзнаваме толкова по резки промени можем да създадем. И да затова може да мислим, че живеем във вид симулация където ние притежаваме ум и Вселената има такъв за да възпроизвежда вътрешното и външното съществуване. Така се загатва и че като умрем се връщаме към този „извор“ или Вселенски ум. 



    И както казах в предната част: „Времето не тече, то се случва заради нашето съзнание, защото ние сме го задействали.“ Та така аз си обяснявам как съзнанието създава промяната и с това и времето, тук говорим за активно съзнание, което малко или много променя нещата около него: например човек има силно осъзнаване и утвърдено съзнание, животните влияят също, но в по малък мащаб защото са подвластни на законите на природата, които могат да бъдат детерминирани. Всякакъв вид активно съзнанието интерферира и променя поне малко хода на съдбата, колкото по голямо е съзнанието и обширно толкова повече воля прожектира и въздейства върху реалността (тук е нужна осъзнатост за себе си и мащаба на това детерминира колко ще можем да контролираме реалността). Пасивното съзнание обаче, например това на предмети и материята (тук се уповавам на квантова суперпозиция или че материята знае кога я наблюдаваме, тоест има вид пасивно съзнание както аз казвам) , които само знаят и усещат околността си, не играят активна роля в промяната, а те са само уреди за създаване на реалност. Като всичко има индивидуално съзнание и не мисля, че съществува колективно такова (както казах по-скоро колективен ум съществува). Винаги обаче съзнанието е свързано към някакъв вид ум за да може да записва информацията, а това че съществува нещо пред мен и около мен в момента значи, че има информация и тя накъде е записана за да има някакъв вид и да може да се възпроизведе на „платното“ около нас.

     Ако искаме да предскажем бъдещето на някой индивид, то ние бихме предсказали какво би му се случило, ако той не се промени. Тоест ако врачките предсказват бъдещето, то това бъдеще ще се случи, ако съзнанието не промени някой от детайлите създавайки този резултат. Ако вече е твърде късно обаче – тогава нищо не може да се направи. За сега не знаем обаче кога е това „твърде късно“, защото има свидетелства за чудотворни промени на едно или друго нещо, но наистина ако се стигне до една точка във времето където не можем да противодействаме ще се случи това, което сме си посели! Все пак всяка промяна е акумулация от малки форми на действие и ако нямаме достатъчно време за да променим посялата се от нас съдба ще си сърбаме попарата.

   Това са моите разсъждения по тази тема, ако съм изпуснал нещо ще добавя в бъдеще в отделни статии, защото понякога не можеш да кажеш всичко, пък и толкова обширна информация обхваща темата, че винаги ще се обогатява. Както казвам това са теории, според мен са солидни, но винаги имам едно на ум, че може да е по различно и никога не спадам твърдо към една вяра, защото все пак искам да имам местенце за промяна. Както и никога не вярвам в нищо, затова е важно баланс. Както знаем истината е по средата и все повече си мисля, че когато се чудим между две неща – било то хаос ли е създал света или ред – винаги и двете се оказват свързани създавайки някаква истина. Весело посрещане на новата година и ви желая баланс в живота. Любов <3


Ако искате да подпомогнете страничката можете да бъдете месечен патрон и като изберете скромна месечна сума тук:


Споделете тази публикация за да достигне до повече хора и ако ви е харесал също, а защо да не ме последвате във фейсбук ако не сте го нарпавили вече:


Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който ...

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото,...

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…      Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл , затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?      Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо о...