Пропускане към основното съдържание

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…

    Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл, затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?

    Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо общо едни с други“. Точно така, това е сбор от неща, които нямат логика помежду си, но всъщност те само съзнателно изглежда, че нямат логика. Какво практически означава това? Ако погледнем една на пръв поглед хаотично подредена стая, всичко е разхвърляно, нищо не е подредено както си „трябва“, то ние бихме казали, че там цари пълна бъркотия, нищо няма логика в цялата ситуация. Погледнем ли обаче всеки един предмет как е попаднал на съответното си място – ние виждаме, че то съзнателно или не, логически принадлежи там където е оставено. Някой или нещо е поставило всеки един предмет там където е, тоест всъщност хаосът има логика, но логика която не е достъпна за съзнателния ни ум. Подсъзнателно цялата тази бъркотия има своето обяснение.

    Какво всъщност означава всичко това за нашата реалност? Ако вземем примера със стаята от по – горе и го приложим към света около нас, то стигаме до едно доста красиво заключение – всичко в света има логика, но не всичко можем да си го обясним все още логически. Дори едно нещо, събитие или функция на даден обект, да изглежда сякаш нелогично, сякаш няма предназначение или пък сякаш е лишено от всякакъв вид смисъл -  то това е така, защото ние не можем в момента да си го обясним. Как точно работи мозъка ни, как функционира съзнанието и всички тези текущи тайни на човечеството са логични и имат своят механизъм на работа, но ние все още не ги разбираме. За нас те остават несъзнателни и на автопилот. А думата „автопилот“ е ключова, ще разберем малко по – късно  защо…

   Дали има нещо случайно? Ами според мен „не“, но това нито прави съдбата истинска, нито свободната воля невалидна.

    Свободната воля ни казва, че ние можем да контролираме реалността си, съдбата ни казва пък, че реалността е вече предначертана и ние просто се водим по нея, кое от двете е по -правилно, бихте попитали вие? Ами… и двете. Но как така?

    Свободната воля работи само когато има съзнателно действие или мисъл. За да можем ние да контролираме живота си, трябва да знаем какво всъщност представлява той, да разбираме до някаква степен в какво общество се намираме и как можем да му повлияем. Да разбираме до някаква степен как оперира тялото и психиката ни, за да можем да го контролираме. Всичко останало, което ние не разбираме оперира на „автопилот“, затова ви накарах да обърнете внимание на самата дума. Всяко несъзнателно действие или мисъл (тук искам да вметна, че несъзнателното действие, може да е станало такова, чрез съзнателната му повторяемост) определя бъдещето ни без нашето знание, то е частицата „съдба“ в живота ни. Нека да ви дам пример:

    Представете си, че постоянно като сте били дете са ви повтаряли колко не ставате за нищо, колко сте некомпетентни в живота. Вие ще отраснете с тази идея, че вие сте едно нищо. Ще започнете несъзнателно да си повтаряте как не ставате за нищо. Ще мислите, че просто това сте „вие“, че по природа сте родени такива, но всъщност ще сте „забравили“ съзнателно, че то ви е било втълпено с годините. След време, ако започнете да се занимавате с изкуство например, ще имате ниска самооценка, което ще ви прецака и цялата кариера. Когато трябва да представите изкуството си, ще казвате, че не е нещо особено и може повече, нищо че то може да е изключително красиво и вдъхновяващо. Така бъдещето ви е било донякъде предначертано още преди години.


    За да променим всичко това, за да се откъснем от проблема ни, или както тук от идеята, че за нищо не ставаме, ние трябва да осъзнаем първо, че там има проблем, че това нещо съществува в нашата психика. След това добиваме контрол и отключваме логическия път към тази мисъл, което ще ни помогне да променим себе си и да израснем.  

 



 "В средата на хаоса има и възможност." - Сун Дзъ

   

 Свободната воля се изразява чрез всичко това, което е осъзнато за нашето съзнание, а съдбата се изразява чрез всичко това, което не е, което е на „автопилот“ оставено. Колкото повече осъзнаваме себе си, какви сме всъщност, откъде сме дошли и как оперираме, толкова повече контрол ще имаме в живота. Затова съдбата и свободната воля са си дружки, те комуникират всеки ден. Ако искате повече контрол в живота, стремете се да опознаете себе си, своята личност, каква идентичност сте създали и как психологически оперирате. Медитирайте, четете повече психология, философствайте и се опитайте да си задавате въпроси свързани с вашите действия, мисли и преживявания. Нека в бъдеще има повече осъзнати хора и нека имаме повече контрол над живота си. Мир и любов, и до следващия път <3

Коментари

  1. Чудесно прозрение: "Свободната воля се изразява чрез всичко това, което е осъзнато за нашето съзнание, а съдбата се изразява чрез всичко това, което не е, което е на „автопилот“ оставено".
    Неосъзнатото се проявява, а осъзнатото го проявяваме!
    Човек или творение?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се. че ви хареса публикацията ми! Благодаря!

      Изтриване
    2. Съдбата е предопределена още преди раждането. Свободната воля показва нашето развитие в духовен аспект. С други думи съдбата ни поставя капани, за да види ние какво ще решим във всяка една ситуация и кой път ще поемем. Пътя на доброто или пътя на злото

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но