Пропускане към основното съдържание

Мисълта, идеите и обсъждането им движат света

В центъра на всичко седи мисълта. Тя създава и руши. Без нея животът би бил еднакъв. Целта на олигархите ,управляващи светът ни, е да премахнат мисълта. Как се случва това?




Всъщност, премахването на мисълта е невъзможно, но когато мисълта ни се структурира, така че да е еднаква, тя се управлява до степен където различната мисъл се премахва. Създава се безсмислено общество. Мисълта създава смисъла. Нашата мисъл е била ограничена. Ние нямаме смисъл за която да живеем. Смисъла на живота ни липсва. Когато един човек няма нищо той ще бъде свален от всичко. Той ще копира смисъла на обществото. Така се премахва мисълта, когато се прави мисълта да е еднаква. Без мисъл, която да застрашава системата. Към това се стреми днешната демокрация. Една Оруел-ска система. Престъп-мисълта се наказва.

Мисълта на едно интелигентно същество създава идеи. Тези идеи са най-високата степен на мисъл. Структурирани мисли, които имат някаква цел. Обсъждането на идеите ги прави реалност. Ако двама приятели си разменят една ябълка и двамата ще имат по една, но ако си разменят по една идея, ще имат две. Идеите трябва да се обсъждат постоянно. Стига оплакване. Мислете идейно.

Една идея разпространила се, не умира. Идеята за свободата никога няма да умре, докато не стане реалност. Тя ще бъде преследвана до край. Дори да се пролее още кръв, това няма да има значение, идеята за свободата няма как да умре. Тя живее във всеки един от нас. И е проявление на душите ни. Човешката същност иска свободата.

Аз издигам мисълта на пиедестал. Тя е нещото, което може да създаде революции. Първо в нашето съзнание и живот, и след това да промени света. Смисъла на този блог е да възнася мисълта, като нещо изключително важно. Тя създава нашата реалност. Променя я или я разрушава. Тя е всичко и нищо. Защото всичко започва от нея и свършва с нея.

Премахването на мисълта, ни кара да се съгласяваме със светът около нас, но когато светът е жесток и има нужда от промяна, нашата липса ни кара да се чувстваме безпомощни. Без идеи, без мисъл ние сме само едно същество, което само съществува, без да живее.
Благодаря за отделеното време!

<3

Последвайте ме във Facebook:

logo-facebook

Можете да ме подкрепите с Patreon като станете мой патрон:

Patreon-Logo

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

Съществува ли нещо случайно? И как може съдбата и свободната воля всъщност да са си приятели?

Здравейте! Днес ще пиша по една интересна тема, която отдавна исках да засегна, а именно дали съществува свободната воля или съдбата? Моят отговор на този въпрос мисля, че ще ви изненада, затова нека започваме…      Преди доста време, когато още писах само във Фейсбук, а не в този сайт, бях засегнал темата и споделих донякъде моето виждане за нещата, но имаше някои хора, които не схванаха точно моята мисъл , затова ще се опитам тук да задълбоча малко повече и да дам примери. Философите до ден днешен се опитват да дебатират доколко хаосът е случаен и дали из целият наш живот не съществува една огромна синхроничност. Или с други думи – всичко свързано ли е помежду си или не?      Опитвайки се да намеря дефиниция на думата „Хаос“ в Гугъл удрям на камък, виждам множество синоними, но не и какво точно означава то. Ако трябва аз да опиша и да дефинирам самата дума, то би било нещо такова: „Сбор от събития, предмети или идеи, които на пръв поглед нямат нищо общо едни с други“. Точно така