Пропускане към основното съдържание

Психологията на първото впечатление

 Всички сме чували, че първото впечатление е важно, но питали ли сте се как работи то? Днес ще отговоря на този въпрос чрез психологията. Ще разберем как функционира ума, което ще ни изясни идеята за първото впечатление.

Всичко е асоциация

 Преди да преминем към същинската част, ние трябва да разгледаме механизма на ума да създава асоциации. Нашият ум е изключително добър в това да определя дадено нещо спрямо различни свойства или критерии. Например, на нас не ние е нужно да виждаме и четирите крака на масата, за да знаем, че това е маса. Умът ни е запомнил кое прави масата маса и асоциира вътрешните си представи с външните модели правейки сходство, което ни кара да разпознаем даден обект като такъв. Защо използваме думи като „прилича“? Когато аз кажа: „Хм, това много прилича на маса“, аз имам предвид, че процентът сходство е голям, но не мога да определя напълно дали даденият обект е този, който всъщност мисля, че може да е. По този начин виждаме как умът като компютър си служи с анализирането и сканирането на обектите отвън, за да ги сравни с една холографска въображаема представа вътре в нас. С други думи, ние вътрешно си представяме как изглежда даденият обект и го сравняваме с това, което виждаме отвън, ако съвпадението е точно го разпознаваме, ако не - го оприличаваме като сходен обект казвайки, че не сме сигурни дали това е той. Ние вътре в нас имаме, както аз ги наричам, „Материални бази“ за всички обекти, които сме срещали някога. Можем да разпознаем какво прави телевизора - телевизор, печката - печка, компютъра - компютър и то за по – малко от секунда чрез научени вече асоциации, критерии и модели. Всичко това се създава чрез анализирането и сканирането на обектите. Всеки обект асоциираме с дадени качества и хората не са нищо различно. Ние определяме кой човек какъв е и асоциираме дадени хора с характера им. Научаваме се, чрез повторението. че например майка ни има избухлив характер и започваме да свързваме нейният образ с тези качества, както и имаме отделни асоциации и връзки с всеки един човек, който познаваме. 


Първото впечатление

 Сега, когато знаем как работи умът ни, ние можем да видим, че асоциациите могат да се приложат и спрямо първото впечатление. Ако човек, който изглежда добре, с костюм е и вратовръзка, дойде при нас – ние веднага ще го асоциираме с богат, поддържан, с маниери човек. Първото впечатление играе върху предразсъдъците ни, то се храни от тях. Хората могат и се обличат спрямо това как ще ги възприеме средата, ако искат да изглеждат по артистични ще са шарени, ако искат по готик – ще са облечени в черно и прочие. Всичките тези асоциации обаче работят върху вече изградените връзки в обществото, ако ние колективно не възприемахме едно облекло като богато, а друго като бедно – то дрехите нямаше да въздействат, но защото ги асоциираме с вече научени предубеждения те ни карат да си изградим някакво първо впечатление базирано точно на тези черти. И нещата не спират само с облеклото, първото впечатление може да се изрази с характера ни, с малките жестове, които правим. Но в повечето случаи ние показваме или виждаме само част от личността на индивида, който срещаме за първи път, което в повечето случаи е манипулирано така, че да изглежда възможно най – добре.

Как първото впечатление лъже

 Хората искат да оставят добро първо впечатление, затова ще се престорят на такива каквито не са – ще облекат най – хубавите си дрехи и ще играят роля за пред хората. Ще използват съзнателно или не предубежденията на средата в тяхна полза като се изтупат по определен за самата среда красив начин. Ще акцентират над позитивните си черти повече отколкото над всичко друго и ще оставят една илюзия за перфектен живот като от приказките. Всичката тази роля обаче не може да се задържи за дълго в повечето случаи, защото когато акцентираш крайно върху чертите си, които не са чак толкова силно изразени, ти оставяш една илюзия в очите на човека остреща, която не можеш да запазиш за дълъг период от време поради факта, че ти не си този човек за когото се представяш. По този начин партньора ти се разочарова с течение на обстоятелствата и започва малко по – малко да вижда, че нещата не са толкова перфекти в края на краищата. Точно това снижаване от перфектното в реалността кара много двойки да прекратят връзката си, защото тази разлика ги кара да видят неща, които не харесват в човека отсреща или да осъзнаят, че нещата не са същите, което ще убие вашите взаимоотношения. Затова колкото и важно да е първото впечатление, то трябва да е базирано на реалността и на вас самите, а не на някаква си тип помпозност за пред хората, защото това не сте вие и няма да бъдете. Облечете се спрямо вашите интереси, говорете за неща, които харесвате наистина и кажете тези, които не харесвате. Направете едно истинско първо впечатление базирано на трудностите в живота и на слабите ви места, защото това е реалността. Така ще получите много повече отколкото от илюзиите, които рано или късно ще се разпаднат.

Финални думи

Не правете прибързани заключения спрямо първото си впечатление. Дори и мозъкът ви да иска да знае всичко и това да ви кара да категоризирате хората като такива или онакива – то е важно първо да опознаете човека и тогава да успеете да кажете какъв е всъщност. Бързите заключения в повечето случаи лъжат. Можете да се опитате да усетите или разчетете човека, но не заключавайте вашите наблюдения като факти преди реално да видите какъв наистина е той. Съзнанието ни обича логиката, която сме си изградили. Логика на асоциациите, на материалните бази и сигурността на ума, но всичко това понякога ни кара да лъжем сами себе си. Не винаги вие сте прави и това е окей, растете чрез себе си и винаги се опитвайте да надиграете собствените си предубеждения, собствените си лъжи, които сте научили. Благодаря за отделеното време. До следващия път. Мир и любов <3 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру