Първо искам
да кажа, че по никакъв начин не искам да дискредитирам духовните практики или
всякакъв вид интерперсонално действие. Тук ще поговорим по - скоро за това как
човек се пристрастява към това да мисли, а не действа, но бива подлъган, че
всъщност мисълта му е действие!
Ще започна
от самото начало - човешката психика иска да се развива, тя не обича да седи на
едно място, индивидуално е обаче това колко време ти като индивид би бил
комфортен в това да седиш в една и съща среда, но винаги човек се стреми да
промени себе си и с
това околността си. Този стремеж към развитие е отворил пътят към
експлоатацията на човешката психика от хора които учат своята публика или
хората около тях на "фалшиво действие" и могат умело да им го
продадат. Фалшивото действие се определя по това, че ти оставаш с
впечатлението, че си направил някакъв прогрес в своят живот, но де факто нищо
съществено не се е случило! В духовната среда това е изключително добре
изразено - искам да отбележа, че този феномен се среща и в други среди, но използвам
примера с духовността като показно, за да може човек да приложи същата тази информация
към останалите сфери.
През века на
интернет се родиха така наречените "онлайн гурута", които ни заливат
с различни духовни слова - как трябва да мислим позитивно, да визуализираме
исканото, да мислим сякаш сме постигнали целта си и много други неща. На пръв
поглед всичко тези съвета са прекрасни, звучат красиво и мотивиращо, но има
един подводен камък - всички тези онлайн гурута се опитват (и често успяват) да
втълпят на аудиторията си, че това е единственото, което трябва да правят,
трябва само да мислят за бъдещето и то ще се случи, да не искат промяна и че да
си паднал духом е грях - всичко това се
маскира като „прогрес“ на средата и себе си вътре в нея, но реално не е. Защо
всичко това се прави? Мислейки, че да прочетеш книгата на онлайн гуруто е
действие или да правиш всички тези духовни практики е прогрес – ти ще
продължаваш да бъдеш незадоволен, защото реално не си направил нищо. Така ще продължаваш
да слушаш онлайн палячото, ще продължаваш да му купуваш нещата, защото се
пристрастяваш към словата му и към това, че когато прочетеш тяхната книга – ти си
направил нещо съществено. Колелото се завърта, ти не трябва да страдаш емоционално, защото ти
го втълпяват и затова си купуваш още от него – търсиш щастието, но не искаш да
си признаеш, че го нямаш или че така няма да го постигнеш.
Нищо лошо
няма човек да визуализира или да мисли позитивно, всички тези духовни практики
са изключително ползотворни за индивида – помагат му да събере мислите си, да
отправи целите си към една точка, да започне да разбира повече за себе си, да
знае какво иска и много други неща. Проблема е, че това не променя средата му –
това му променя виждането и неговата перспектива като го слага в едно
благоприятно състояние на ума, където промяната може да се случи. Обаче след
като вече сме разбрали всичко това ни трябва време за действие, време където
спираме духовните практики или ги намаляваме драстично за да направим това за
което сме се целили вътре в ума ни и след това да възвърнем търсенето към
следващата частица. Да разберем как да продължим. Самото действие е отделен
физически аспект на реалността, а медитацията е вътрешен духовен аспект където
по – лесно започваме да забелязваме, в нашето битие, отворените врати за
действие и започват да се случват повече синхронизации, защото мислим за това
към което се стремим, което вече е дълбоко запечатано в подсъзнанието ни.
Нека се
гмурнем по дълбоко с един прост пример - когато аз визуализирам една ситуация и
искам тя да стане по мой начин, аз създавам връзки в ума ми, които се ще
доведат до действие, това е безспорен факт, подсъзнателно почвам да търся
исканото и да го създавам, но в контекста на "визуализацията е
действие" аз си втълпявам, че съм направил нещо и то е достатъчно за да
създам това, което искам. С други думи - визуализирам и физически нищо не
правя. Тук тялото изпитва задоволство защото си мисли, че вече исканото от него
е желание - това се разглежда от две страни:
Страна първа
- втълпя ли си, че исканото вече е реалност аз ще започвам да виждам и попадам
на това което искам, ако мисля само за жълта кола, подсъзнателно ще търся жълти
коли и съзнателно ще бъда сигнализиран, когато видя жълта кола, но ако съм си
мислил че визуализацията е действие - аз няма да предприема никакви мерки да
затвърдят своята си желана реалност. Тоест да се стремя към това да имам такава
кола – аз ще си втълпя, че щом вече виждам жълти коли някак си магически ще се
случи така, че колата да стане мое притежание (много от гурутата по такъв начин
учат своите последователи), но реално на мен ми се отварят възможности, които
да грабна, а не магически да се събудя с желаното.
Страна втора
- аз си втълпявам, че исканото ми нещо вече се е случило, но знам, че то за да
се затвърди аз трябва физически да създам някакво действие, което да задвижи
целият механизъм, защото визуализацията не е действие то е психологическо
пренастройване към дадената цел, която искаме да се сбъдне. Затова когато видя
желаното нещо в моята среда - аз започвам да я търся и да бягам след нея. По
този начин създавам поле от събития, които се разгръщат и ме доближават до
исканата за мен цел. Аз физически ще започна да питам хората за тази кола,
която искам, ще питам за колаборации, ако правя музика и искам да се свържа с
хора като мен, ще обменям опит с близки до моята среда хора, за да затвърждавам
исканата си цел.
Вие
преценете, кое от двете повече си струва. Трябва обаче да разграничаваме
духовният от физическият свят. Накратко:
Духовният
свят е миксът от потенциални събития в бъдещето. Аз чрез техниките като
медитация, визуализация, мантри и тн, пренастройвам целите си да се насочат към
една единствена възможност. Но тя не е реалност ако аз не премина през
физическият свят.
Физическият
свят е микс от точно определени граници, които може понякога да изглеждат
хаотични, но действително имат своят ред, който не разбираме. Тук всичко е в
граница и се движи, за да създаде илюзията за време и живот, и можем да усетим
как всяко действие създава второстепенни такива, докато не стигне до някакъв
еквилибриум на средата. Еквилибриума е баланса във всяка среда, например
стайната температура в моята стая - всичко иска да бъде в баланс със средата си
затова течностите стигат до този стаен минимум, който в момента е един, но може
да се промени. Всичко се стреми да бъде в равновесие с обкръжаващата го среда и
да работи като едно цяло. Самата среда поддържа един минимум към който евентуално
винаги се връщаме, ако няма друга въздействаща сила.
По този
начин например нашата среда от духовна се превръща в реална и физическа за да
стане наше комфортно и натурално състояние, ние биваме в някакъв баланс със средата
си и комфортната си зона, а действието е най – върховният отпечатъка на нашето
съзнание върху всичко около нас и то може да промени комфортната зона, средата
и така нататък, защото ние като съзнание можем да се явяваме като сила бутаща
всичко около себе си в друга посока, което променя самият баланс и стадий на
изразяване на това равновесие. Така велики умове от различни сфери са се явявали като движеща
сила за променяне на нормалният ни начин на живот към нещо друго (изключваме
това дали е добро или лошо). Те са създали толкова много действия и самите им
такива са имали такъв голям отпечатък, че са греели на фона на средата, която
ги заобикаля, по такъв начин „силата“, която те влагат в това действие
надвишава по критерии всичко друго и масово бива разпространено за да „инфектира“
умовете на милион хора.
Идеите
движат наистина света, но една идея, оставяйки си само като такава, ще умре
заедно с ума, който я е създал – затова тя трябва някак си да излезе наяве и да
се покаже, облицована чрез действия, своята сила и ако устои на средата ще се
превърне в движещата сила на новото поколение. Благодаря за четенето и до
другият път! Мир и любов <3
Коментари
Публикуване на коментар