Индивидуализъм

Кой съм аз?

Фундаментален въпрос, който съм сигурен, че сте си го задавали поне веднъж в живота, ако не и сто пъти повече. На този въпрос аз няма как да отговоря вместо вас. Първо не ви познавам лично и второ не съм аз този който трябва да отговори на този индивидуален въпрос.

Всеки един от нас е длъжен да си зададе този въпрос и да дебне светът си за отговор.

Индивидуализмът е нещо което някои хора биха си казали, че граничи с егоизма. Но това въобще не е така. Индивидуализмът поставя индивида е центъра на всичко, но това не е толкова лошо колкото изглежда. Индивидуализмът иска да издигне индивида и да го накара да преследва собствените си желания и планове отвъд общественото мнение. Вижте в наши дни, много малко хора са такива. Има много егоисти, но няма индивидуалисти, такива хора които се борят за собствената си свобода. Много хора просто приемат обществото, което е меко казано негативно. Направо ти втръсва от днешното ни общество, но ако погледнем ще видим, че на хората им е втръснало да, но никой не се бори. Всички сме приели обществото като нещо което е „просто такова“. Имам на предвид, че хората просто са се отказали да променят обществото и са приели сегашното общество като „непроменяемо“, като са забравили, че ТЕ са част от това също общество.

Индивидуализмът иска да извиси свободният човек, да го направи душевно жив чрез свободата. Свободата дадена ни от Бога. Разглежда се същият този фундаментален въпрос, който по горе споменах, а именно „Кой съм аз?“. Става им нещо като цел да открият отговорът на този въпрос.

За какво всичко това ни помага?

Ако бъдем индивидуалисти и си дадем за цел в живота да опознаем себе си колкото можем повече, ние ще бъдем по-щастливи, по-малко объркани, по целенасочени ако ще да бъде и най-важното е че когато един човек открива себе си ще иска да помогне и да другите да го направят. Центрираме се върху себе си, за да можем след това да помогнем на другите, чрез откритото. Прост пример е моят. Не обичам да говоря за себе си, но ще го направя да дам просто пример. Открих частица от себе си в писането и след това  си дадох за цел да използвам себе си така че да помогна на другите. С каквото мога. Всичко което пиша има нещо на ум, нещо да подтикне читателя да бъде по-добър или поне малко да го замисли за едно или две неща, за който може би няма време в това забързано ежедневие.

Разликата между егоист и човек индивидуалист е огромна. Ако кажем егоист имаме в предвид човек, който иска пари и е готов на всичко за материалното. От своя страна, индивидуалистите искат да открият себе си и духовно да се извисят. Не казвам, че човек, който е просветен в областта на себе си, не може да манипулира. Може, но по-голямата част от хората който са духовно извисени помагат на хората. Просто разликата между двете е огромна.

Нека сега да видим какво се случва в нашата така „обичана“ поне от мен образователна система. Нека да ви издам една „тайна“. Образователната ни система създава роби, а не образовани хора. Съсипва ги с информация и ако не я запомнят, ох, лошо им се пише, а именно двойчица. Така създава необразовани и мислейки се за интелигентни консуматори, който не знаят нищо, а камо ли нещо за себе си.

Тук идва ролята на индивидуализма. Ако приложим тази философия, ще видим че масата от хора ще почнат да работят за себе си. Но така системата губи, ех тази система значи. Образованият народ не се контролира за жалост. Човекът ще почне да открива себе си и свободата в себе си и как тя му е отнета дори и в демократичната ни страна. И после бунт. Туше.

Трябва ни образователна система, която ни запалва вътрешната частица. Душата ни започва да гори и виж ти сме почнали да се осъзнаваме какви тъпаци сме били. Как не сме направили нищо за себе си. Образователната система трябва да ни кара да бръкнем вътре в себе си, да пробваме какво ще излезе и да се борим със зъби и нокти да го постигнем.

Какво става днес?

„Нищо особено“, просто децата на България излизат от училище необразовани, незнаещи къде са им мечтите и работят нещо което не им харесва, правейки ги роби на себе си и на системата, само защото им дава тлъста пачка в джоба. Невежеството се поддържа за да може сферите къде се дава най-много пари да бъдат работени от хора и така човекът който дърпа конците да си свърши работата, като плаща на други.

Затова индивидът е важен, за да помогне първо на себе си и после на другите. Никой няма да има на 100% отговор на въпроса „Кой съм аз?“, но пък нали затова живеем, да намерим себе си. Може в писането, може в някой другар, може в много неща. Приятен ден човеци и се образовайте.

<3