Пропускане към основното съдържание

Себеопознаване

Единственият човек с когото прекарваме целият си живот сме ние самите. Ако не познаваме себе си, то как ще познаваме и другите около нас, нали така? Парадоксалното е, че най-малко от всичко на света познаваме себе си. Най-малко време отделяме за опознаване на себе си, а това е много важно. Защо отделяме малко време за себеопознаване? Може би защото никой не ние учил как става или пък просто сме твърде забързани и нямаме време за такива, както може би някой ще нарекат, глупости.




Всеки е един пъзел с много части. За да почнете да нареждате пъзела обаче ще ви трябва подготовка. Себеопознанието става като нареждате пъзела. Представете си, че сте имали тежка нощ, пили сте много и накрая не помните нищо. Почвате да разпитвате и да нареждате пъзела. Какво се случило и т.н. Така е и при човека. Нищо не помним и почваме да разпитваме околността. Най-важното е обаче съзнателно да извършваме този процес. Процесът е много прост. Извършваме го постоянно. Информационен процес в който ние разглеждаме външният свят за да обогатим вътрешният свой свят. Процесът се повтаря и се извършва постоянно където и да сме. Какво и да правим ние разменяме информация и получаваме информация. Ние съзнателно трябва да извършваме обменът и в процесът тази информация да я обработим за да видим дали е съвместима с това което сме ние. Търсим себе си все пак и можем да намерим азът само чрез трупане на информация и обработването й. Колкото повече разберем за себе си толкова по-лесно ще става да допълним пъзела. Трябва да нямаме страх от това да пробваме ново нещо или да научим нещо ново. Това също може да помогне за допълване на пъзела. Също така трябва да пробваме да преодоляваме всички свои страхове. Зад страховете ни може да се крие новата ни страст. Страховете променят нашето Божествено Аз. Те пренаписват това което ние сме, като налагат бариера. Отвъд бариерата се крие друг свят. Знам, че на думи е лесно, но трябва бавно с малки крачки да се преодоляват страховете. Страхът ни кара да вършим неща противоположно на него. Ние отговаряме на страха и това всъщност не сме ние.

Смятам, че едното от много неща за който сме тук на тази Земя, е именно да преоткрием себе си и да обогатим знанията си, като в същото време станем по-добри като се стремим към невъзможното, а именно съвършенството. Всеки еволюира сам, но колективно можем да си помогнем към стремежът ни за съвършенство. Ние сме колективно едно и когато осъзнаем това тогава ще се промени мисленето на мнозинството и начинът ни на живот. Ще претърпим мислената революция, която не се е състояла никога до сега в писаната ни история.


<3

Последвайте ме във фейсбук!





  Можете да ме подкрепите с Patreon  като станете мой патрон


Patreon-Logo

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази. За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите: 1. Подсъзнанието знае всичко! 2. Който НЕ търси намира 3. Какво е "Сянката"?   Какво е „То“? Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието , но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието , за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички дру