Пропускане към основното съдържание

„То“ – вътрешната наша личност

Зигмунд Фройд – основателят на психоанализата – е бележит ум, който ни предоставя всевъзможно много информация спрямо психиката ни. Една от неговите идеи е свързана с нашата най – дълбока подструктура на ума, а именно – „То“. Преди да продължим към разсъжденията искам да кажа, че аз няма да обясня каква точно е идеята на Фройд, а ще разсъждавам със свои думи над нея, свързвайки миналите статии с тази.

За да разберете по - добре тази статия прочетете миналите:
 

Какво е „То“?

Идеята за „То“ малко се препокрива с идеята ми за това какво представлява подсъзнанието, но има няколко коренни разлики, които ще обясня след малко. Фройд описва тази част на психиката ни по – скоро като място където се складират неконтролируеми сексуални и агресивни влечения, което според мен е наполовина правилно. Ръководи се от принципа на удоволствието, за който сме говорили вече няколко пъти и е в конфликт с всички други системи на психиката ни. Според мен обаче, самата дефиниция на „То“ е малко по различна. А ето и каква е тя:

 

„То“ представлява личност в личността ни. Този първичен модел на нашата идентичност, който слага на първо място удоволствието и нищо друго. То не е място, което съдържа тези неконтролируеми мисли, а по – скоро ги използва от подсъзнанието ни. „То“ е нисша инстанция, тоест има достъп до по негативните наши аспекти на психиката, които носят най – много удоволствие, това е същността му, но само по себе си не е склад, а идентичност – алтер его.

 


Именно думата Алтер его, тоест личност в личността, описва много добре идеята за „То“ . Най – ниското проявление на нашата психика. Когато кажа, че „То“ е негативно, имам предвид деструктивно за сметка на удоволствието. Негативният аспект се корени в това, че „То“ иска да задоволи себе си възможно най – много, независимо дали ще унищожи някой друг или дори собствената си същност. Тази личност, която чрез несъзнаваното може да влияе по някакъв начин на нашата психика, бива потискана постоянно от нашето съзнание. Както казахме,  „То“  е в конфликт с всички други инстанции на психиката ни, затова и тази наша личност до голяма степен е неосъзната за нас и в повечето случаи ще остана такава докато сме живи.

 

Влиянието на „То“ върху съзнанието

Има една част на съзнанието, която бях изпуснал преди, една част която е от изключителна важност, а именно „принципа на реалността“. Фройд много добре е открил, че съзнанието може да различава реалното от нереалното в повечето случаи (на моменти се обърква, но тук не говорим за това) . Този „принцип на реалността“ е от изключителна важност за нас самите като личност, защото не позволява на нефилтрирани мисли и действия да изплуват току-така в съзнанието ни. Този принцип НЕ казва, че нереални неща не могат да бъдат приети за част от реалността, а казва , че преди едно нещо да бъде сметнато за част от възможностите на реалността – то трябва да бъде преразгледано и анализирано, но ако съзнанието ни сметне едно нещо за възможно – то ще бъде част от очакванията на нас самите. По този начин ние селектираме определени възможности и ги допускаме до съзнанието спрямо това дали са възможни, но тук това е доста субективно също, защото възможностите на реалността се различават от човек на човек, спрямо вярванията му какво може да се случи и какво не, но най – важното в този момент за нашите разсъждения е самият принцип.

 

Този принцип е и причината защо повечето влечения на „То“ не се реализират в реалността ни. Доста добре успяваме да филтрираме поривите на тази наша вътрешна личност и да ги сметнем за тотално или частично вредящи за нас самите. Тук спекулирам, че в повечето случаи поривите и мислите на „То“ се спират частично или ако се спрат тотално – те намират друг начин да получат удоволствие, но не чрез нас самите. С други думи термина „Изолация“ на Фройд влиза в употреба, а именно това е когато ние си забраняваме да вършим неморални, нехуманни и други деструктивни неща спрямо себе си и околността, но ги удовлетворяваме като гледаме как други го правят – чрез филмите, книгите, музиката и прочие. По този начин „То“ получава доза удовлетворение, защото пък ако забраним напълно влиянието на тази наша част от психиката, тя може да ескалира и да избие по – силно в бъдеще.

 


Влиянието на „То“ също може да се измери спрямо средата. Ако деструктивни действие биват насърчавани или неглижирани – човек може да бъде склонен да ги върши, защото не вижда никаква негативна ответна реакция. Мозъка живее в момента, бъдещето и миналото са концепция, тоест ако аз не получа веднага сигнал, че моето държание е деструктивно – аз няма да видя проблем с него и ще го продължа. Човек, който замърсява околната среда с малкото си боклук не вижда реално проблемът, който се заражда с времето, защото в момента на изхвърляне на боклука този проблем е още минимален, затова и е склонен да продължава да прави това свое действие. Така „принципа на реалността“ не е в съпротива с това деструктивно действие. Затова влиянието на „То“ се измерва главно спрямо личният принцип на реалността и масовият, тоест средата.

 

Финални думи

Искам да се абстрахирате от идеята за добро или лошо, защото „То“ може да изглежда доста негативно в повечето случаи, но е нужен аспект на психиката ни за моменти където нямаме голям избор. За моментите където всичко се срутва и ние пак се върнем в първобитният строй, това е остатъка ни, който е бил нужен за запазването на нашето съществуване. Да, доста варварски аспект е, но без него, нас нямаше да ни има. Понякога „То“ ни поглъща чрез предоставеното си удоволствие. Това е този малък дявол, който ни казва колко е вкусно изкушението на деструктивното удоволствие, но в моментите където трябва да запазим себе си и сме опрени до стената, опира на живот или смърт, включвайки тази част от нас ние оцеляваме. Затова дори и най – дълбоките части на нашата психика играят положителна роля понякога. Благодаря за четенето. Любов <3 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Капаните на ума – бъдеще и минало

          Един индивид е съвкупност от предците си. Гените на хората са се смесили чрез вековете, което поражда процесът „прожекция“. Прожекция е събирането на всичко предишно и създаването на нещо „ново“. Ако приложим това към човекът ще разберем, че сме уникално-еднакви същества. Парадокс, който е заложен в нашето създание.           Уникални сме, защото всичко в нас е хаотично подредено по такъв начин, че създава нещо ново, но реално то не е ново. Миналото се използва за да създаде настоящето и това наричам прожекция. Като хора ние нямаме нещо ново – подредени сме в една органична редица, която на индивидуално, морално, духовно и т.н. ниво е различно, но структурата ни е еднаква. Тук имаме ред в хаоса и човек не е нищо повече от прожекция на предишни мисли и гени.          Разберем ли, че прожекция е човекът ще стигнем до извода, че всички сме различни версии на първоизточникът, който в много от случаите наричаме Бог. Свързани сме с този създател, защото бъдещето е съвкупност от мин

Какво е „Сянката“ и как контролира живота ни?

Говорихме си преди за това какво е подсъзнанието , как то определя и контролира нашият живот чрез несъзнаваното. Днес ще разширим още темата като добавим   и аспекта на „Сянката“. Какво представлява „Сянката“? Идеята за „Сянката“ бива първо дефинирана от Юнг като тъмната част на нашата психика, която се превъплъщава в свърталище на нашите нежелани идеи, емоции и мисли. Частта от психиката ни, която ние не искаме да вижда бял свят. Логически ние опитваме да потиснем тази част от нас, така че тя да не контролира живота ни по никакъв начин, но желанията й по този начин намират път към съзнанието, контролирайки нашите действия. Потискането не работи Когато ние се опитваме чрез психическа сила да накараме една част от психиката ни да изчезне – ние акцентираме върху нея, което води до увеличаване на натиска на потиснатия аспект върху нас самите. Защо се случва това? Мозъка ни не разбира от добро или лошо, а от удоволствие , нашият аспект на осъзнаване разграничава доброто или лошото, но